Начало
Дискусии
План за управление на Национален парк Пирин

План за управление на Национален парк Пирин

Коментари:
12
Край на етап 1 след:

Здравейте!

 

  

  ОБНОВЕНО 10.02.2015 г.  

  

Актуализацията на плана за управление на Национален парк "Пирин" се изпълнява от фирма "Пролес-Инженеринг" ООД. Като част от изработването на плана бяха проведени няколко семинара с учасатие на заинтересовани страни, (поканени по списък).

 

На 27.01.2015 Българска асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) изпрати до фирма "Пролес - Инженеринг" ООД своето становище по публикуваните на техния сайт част 4 и 5 от новия ПУ на националния парк.

 

Може да се запознаете със становището в раздел Библиотека на нашата платформа.

 

 


В момента се намирате в ПЪРВИ ЕТАП на дискусия по Плана за управление на Национален парк "Пирин". Ще се радваме, ако изберете тема, към която имате интерес и дадете вашите предложения и коментари.

 

Какъв е принципът, на който сме подготвили този текст?

За основа взимаме действащия План за управление на НП "Пирин". Експертът по устройство на териториите и паркове на "Прозрачни планини", изготвя анализ на този план взимайки предвид историята на Парка през годините, в които този план е бил действащ. На база на теренни проучвания, срещи с представители на местните общности около Пирин планина и заинтересовани страни, експертът дава предложения за промени или допълнения в новия План за управление.

След изтичане на първи етап на дисксусия, експертът преглежда и анализира всички предложения. След като е подбрал тези предложения, които са изпълними и съответстват на дадения проблем, той подготвя обобщен текст за ВТОРИ ЕТАП на дискусия. По време на втория етап всеки от вас отново може да дава своите предложения. След изтичане на втори етап на дискусия, експертът повтаря действията си и обобщава всички коментари. Финалният етап на развитие на един документ е ЕТАП ПОДКРЕПИ, когато ние активно започваме да събираме подкрепа за крайното предложение за текст към новия План за управление на НП "Пирин". Тази подкрепа ще събираме под формата на подписка на Платформата.

 

Каква е вашата роля?

Всеки от вас има възможността да се запознае с темите, по които работим и да даде своето предложение. Ние вярваме, че давайки пълна прозрачност на процеса на изготвяне на този документ, можем да съберем ценна информация от заинтересовани граждани, която в друг случай бихме могли да пропуснем.

Ако някоя конкретна теми ви интересува повече от друга, можете да се абонирате за нея. Ако пък искате да се информирате за всички теми около НП "Пирин", абонирайте се за цялата дискусия. При абонамент вие ще получавате известия в профила си в нашата Платформа, както и известия веднъж седмично на електронната ви поща.

Ако имате повече въпроси, вижте секцията "Често-задавани въпроси" или ни пишете на info(at)prozrachniplanini.org. 

 

Къде могат да се намерят действащия план и други документи?

В нашата БИБЛИОТЕКА.

 

Не виждате темата, която ви вълнува сред параграфите вдясно?

Тук е мястото, където вие може да предложите нова тема за дискусия по настоящия документ, като коментират отдолу.

 

Благодарим ви за участието!

Коментари (12)
bobber
Липсва раздел лов
преди 2 години
Expert: Андрей Ралев
Здравейте, съгласно Закона за защитените територии в националните паркове е забранен лова: Чл. 21. В националните паркове се забраняват: 10. дивечоразвъдна дейност и ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове; Ако имате предвид бракониерството в парка - ще публикуваме скоро и този проблем
преди 2 години
bobber
Би билио хубаво да има раздел със сега действащия план и възможност за коментари и предложения под всеки чл.
преди 2 години
Miroslava Popova
Сега действащите планове и свързани с темата закони, наредби и правилници са публикувани в раздел Библиотека (http://prozrachniplanini.org/library) Конкретно от този линк може да свалите сега действащият план за управление на НП Пирин: http://prozrachniplanini.org/f/PlanzaupravlenienaNatsionalenparkPirin.doc
преди 2 години
Ivan Rizov
Трябва е да се увеличи броя на служителите от парковата охрана, както и да се подобрят условията им на труд...
преди 2 години
Expert: Андрей Ралев
Напълно сме съгласни. Много от нарушенията в парка могат да бъдат спрени или сведени до минимум ако служителите на парковата охрана имат достатъчна мотивация и подходящи условия за изпълнение на служебните им задължения. Повечето служители в парка охраняват над 3000 хектара, което е нарушение на Закона за защитените територии (до 1500 ха). Друг демотивиращ фактор е обидно ниското заплащане на служителите в ДНП и политическите вмешателства в работата им и при подбора на кадрите. За да подкрепим парковата охрана от Прозрачни планини ще работим не само за подобряване на плана за управление, но и за законови промени.
преди 2 години
Boyan Sheytanov
Мисля, че е необходим раздел за туристическата маркировка и обезопасяването на туристическите маршрути (най-вече през зимата).
преди 2 години
Expert: Андрей Ралев
Здравейт, вдясно може да видите разделите "туризъм и спорт". Ще се радваме , ско се включите с коментари/предложения там.
преди 2 години
Lubomir Popiordanov
Здравейте, Нека не допускаме подмяната на дискусията за бъдещето на НП Пирин с решаването на въпроси от рода на „как и къде да караме извънпистови ски“. Пирин е много по-голям от нас и по начина, по който ние ще опазим неговата дива природа – това, което е останало от нея, местопобитанията, пеизажа, ще съдят за нас нашите деца и бъдещите поколения. На нас се е паднало, да отстояваме неговите граници, неговите забранени за човешки достъп резервати, но също и да зададем една визия за неговото бъдеще в полза на устойчивото развитие и на благосъстоянието на местните общности. Системата, както в Оруеловата 1984 та, е създала с този нов проект всъщност един сценарий, който в момента опипва почвата на обществените нагласи. Става дума за дърводобив и лобизъм в полза на промотърите на недвижими имоти в Банско и Разложкото поле. Темата е повече от актуална и ще има своето място и в рамките на откриващите се другата седмица Хти Дни на предизвикателствата.
преди 2 години
Stefan Avramov
А какво правим с дърводобива?
преди 2 години
Petko Mladenov
Извинете, в моят компютър ли е повредата или във файла който изтеглих ''НАЦИОНАЛЕН ПАРК ПИРИН ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ'' , че има нечетливи абзаци ?
преди 2 години
Stefan Avramov
Не е в твоя компютър грешката. При конвертирането на пдф файла се е получило така и има няколко страници към края, където има нечетливи абзаци.
преди 2 години
Коментари:
6
Край на етап 1 след:

Въведение:

Ски преходи в Пирин планина се правят от 30-те години на 20-ти век, когато се провеждат първите зимни преминавания на планината. Ски алпинизмът и ски ралитата стават популярни в Пирин планина през 60-те и 70-те години на 20-ти век, а екстремните ски през 80-те години, когато са спуснати за пръв път много от върховете и маршрутите в Пирин.

 

А. Описание на състоянието преди 2004 г.

В Плана за управление на НП „Пирин” липсва иноформация по тази тема.

 

Б. Режими и норми в плана за управление 2004-2014 г.

На цялата територия на НП ”Пирин” са въведени следните допълнителни забрани (стр. 182):

т. 12) Каране на ски извън маркираните ски-писти и трасетата, определени с ПУ;

14. В зона ІІ а – зона за опазване на горските екосистеми и отдих, се забранява всякаква човешка дейност освен:

т. 5) Преходи със ски само по маркирани за целта трасета (стр. 186);

Пояснение:

Режимите изброени по-горе реално създават забрана за каране/преходи извън обозначените трасета, но в същото време обозначени и обособени трасета и склонове в НП „Пирин” няма. Има случаи, в които представители на парковата администрация изискват ски преходите да следват маркираните пътеки за туризъм, но в Пирин голяма част от маркировките са само летни и съответно лавиноопасни през зимата. Това принуждава ски туристите да нарушават предписанията на парковата администрация, за да не се излагат на смъртна опасност. Подробно описание  на казуса прочетете тук.

 

В. Доколко са изпълнени и ефективни режимите и нормите и описание 2014 г.:

Режимите не се изпълняват ефективно. Ски преходите по традиционните маршрути продължават да се провеждат като най-логичен, бърз и съответно безопасен начин за придвижване в зимна планина. В района на зоната за туризъм в парка -  около ски курортите Банско и Безбог, се практикува извънпистово каране на ски/сноуборд с достъп до склоновете за спускане от лифтовете или пеша.  Парковата охрана епизодично провежда акции за санкциониране на скиори/сноубордисти без ясна обосновка, които създават напрежение между двете групи и дългосрочния ефект е негативен.

До момента не е доказан обективен негативен ефект от тази дейност, освен потенциален такъв, ако често скиори преминават през или близо до токовища на глухари. Изследвания в Австрия и Германия показват, че скиорите могат да създадат безпокойство върху този вид.

 

Г. Предложения за режими и норми за новия план за управление

 

1. Да се регламентират маршрути за ски преходи. Удачно е да се ползват традиционните зимни маршрути в Пирин, по които от 1930-та година се правят ски преходи в планината. При липса на трайна зимна маркировка и наличието на съвременни навигационни средства в повечето скиори (GPS), трасетата може да се зададат и като GPS маршрути, които следва да се изготвят от експерти-скиори

 

2. Да се определят  склонове за ски/сноуборд-фрирайд спускания в съседство до ски-курортите (на разстояние минимум 500 метра от токовищата на глухари) по подобие на разрешенията за практикуване на алпинизъм. Подобни склонове следва да отговарят на следните условия: 1) достъпност от ски курорт с пешеходен преход до 40-50 мин; 2) не-преминаване през възобновяващи се гори; 3) възможен достъп на екип на Планинска спасителна служба (ПСС) в случай на инцидент. Примери за подобни склонове са СИ склон на вр. Безбог, С склон на вр. Тодорка, високи части на СЗ склон на вр. Тодорка.

 

3. Да се формулират регламенти взимайки пример от регламентите в алпинизма: напр. при спазване на строги режими - достъп със ски преходи пеша, без МПС и моторни шейни, при спазване на съвременни норми за сигурност на световни федерации. 

Коментари (6)
Mount Wohoo
Хубаво е да има такива места и зимна маркировка. Ако има фрирайд зони как ще бъдат обезопасявани, например от лавина?
преди 2 години
Dimitar Nikolov Berov
Не мисля че има как зимните маршрути и зони за ски спускания да бъдат обезопасени от някого. Това може да се случи единствено в рамките на някой ски курорт, в непосредствена близост до пистите на Банско например, където лифтовете дават достъп на много и неподготвени хора да навлизат в лавинни терени, често без да знаят и очакват това ( Чашите, Бъндеришките улеи). В останалата част от Пирин по-удачно е просто да има добре подготвена информация за опасните и безопасните маршрути, с идея там да ходим добре подготвени и знаещи как да сме в зимната планина безопасно..
преди 2 години
Ivaylo Botoucharov
Аз мисля, че трябва в БГ да спрем да правим зимната туристическа маркировка по начинът, по който се прави до сега с бетонирани колци, които понякога са през 10м. един от друг даже когато имаме гориста местност и ясно изразен коларски път, където е могло да бъде използвана стандартна лентова маркировка ( справки новата маркировка от с. Железница към х. Академик). То си личи там, че са спечелили някаква евро-програма и е трябвало да оправдаят средствата - в резултат на което са се престарали сериозно. Такъв тип маркировка не само е грозна, но и уврежда ландшафта (почвата ерозира по-лесно), привлича мълнии и създава допълнителен риск за туристите през лятото. Стига да се поставят табели за лавиноопасност и дървени стълбове на разклоните където имаме кръстопът/ъглопът. Не е случайно че в повечето планини по света липсва такъв тип зимна маркировка или поне не е в такива мащаби като в БГ. Не казвам, че трябва да изтръгнат съществуващата зимна маркировка ама няма смисъл да се прави още и определено си има нужда от реформа и събиране на по-добри практики. Може би ще пуснем нещо повече в блога за зимната маркировка по света и у нас.
преди 2 години
Lubomir Popiordanov
Уважаеми приятели, много е елементарно да мислим само за местата които искаме да направим достъпни за спускане, извънпистово каране или ... катерене. Проблемите, които проектът за нов ПУ на НП Пирин поставя са свързани със самото негово опазване на световно значима екосистема и защитена територия, която е емблематична за България с нейните гори, пеизаж, и възможности за целогодишен туризъм. Да можем да наперим формулировки или да посочим склонове, които авторите на този лобистки проект да приемат, за да ни се харесат, но ви призовавам да погледнете в дълбочина. Като българи, трябва да престанем да търсим решения за битовизмите, и да потърсим решения които касаят цялата рамка и хоризонт на развитие, а Пирин е нещо много по-голямо от всички нас, и от неговото опазване, заедно с това на Парк Витоша, и на останалите паркове и защитените територии ще зависи оценката, която ще ни дадат нашите деца, и идните поколения. Въпросът не е в създаването на зимна маркировка.. В този смисъл тази тема ще влезе и в програмата на Хте Дни на предизвикателствата 2-4 декември 2014г, Нека не допускаме подмяната на истинската дискусия с решаването на малки проблеми, защото както 1984-та на Оруел системата ни тласка именно към.това. Преместването на границите на Пирин на юг и откъсването на терени част от резервати със строго забранен човешки достъп като Юлен и Баюви дупки Джинджирица, за да се построят нови лифтови съоръжения, и разчисти терен за нови писти, е всъщност прозрачен сценарий за дърводобив и реализация на интересите на промотърите на недвижими имоти, които фатално загрозиха Банско и цялото Разложко поле и сега търсят някаква реализация. Това е сценарий против българския туризъм, българската природа и България, облечен в благовидния инструментариум, който ЗЗТ дава на всеки едни План за управление. И това е така желания прецедент, на който ще стъпят при всеки следващ ПУ. Нека използваме процеса по създаване на нов ПУ на НП Пирин за една по ефикасна защита на българската природа.
преди 2 години
Dimitar Nikolov Berov
Здравейте, Разбира се че има 'по-голяма картинка' от тези конкредни детайлчета и проблеми в настоящия ПУП, но все пак - парка работи по създадени правила, които имат конкретни проблеми, и които би било хубаво да се опитаме да решим. Според мен това е начина това да се постигне - с конкретни предложения за конкретни действия. В тази връзка - БААТ няма ли да внесе предложения за подобряване на новия ПУП на НП Пирин?
преди 2 години
Mount Wohoo
Напълно съм съгласна с Вас Lubomir Popiordanov. Не мисля, че Пирин има нужда от разширяване на ски курортите или от нови писти. При липсата на условия (стабилен зимен сезон), мисля, че имаме предостатъчно места за каране. За мен е важно да се опази цялоста и красотата на парка.
преди 2 години
Коментари:
12
Край на етап 1 след:

Въведение

Традиционно, при туристически походи в Пирин планина, от зараждането на туристическото движение в началото на 20-ти век, палаткуването е един от начините за пребиваване на туристи в планината.  Туристически палаткови лагери традиционно са съществували в летните месеци в близост до хижите.

 

А. Описание на състоянието преди 2004 г.

Дивото къмпингуване е отчетено като „опасна тенденция” на територията на НП Пирин, като най-често в периода преди 2004 г. то е било свързано с престой край планински езера по време на риболов (стр. 164) . Нерегламентираното къмпингуване е отчетено като проблем, свързан с рекреационното натоварване на части от парка (стр. 156). Липсват конкретни данни за размера на този проблем.

 

Б. Режими и норми в плана за управление 2004-2014 г.

В зонирането на парка са обособени 3 зони за къмпингуване: къмпинг под хижа ‚Демяница”, при хижа „Бъндерица”, къмпинг „4-ти километър”.

Като препоръка за решаване на проблема с нерегламентираното къмпингуване, в ПУ на Пирин е препоръчано създаване на 3 нови зони за палаткуване със съвременно оборудване и химически тоалетни в района на х. „Пирин”, подотдел 339-5; в района на х. „Синаница” подотдел 455-а; в района на „Мозговица” подотдел 381-з. (стр. 163, 196).

 

В. Доколко са изпълнени и ефективни режимите и нормите и описание 2014 г.:

В последните години, със засилването на туристопотока по основните маршрути в Пирин, през летните месеци често е налице недостиг на места за преспиване в популярни хижи като х. „Вихрен”, х. „Яворов”, х. „Безбог” и др.  Като решение на този проблем, често по-добре екипираните туристи носят със себе си палатки, които разпъват за пренощуване в непосредствена близост до хижите и заслоните, използващи изградената в тях хигиенна инфрастуктура, както и услугите предлагани от кухните им. Режимите, забраняващи такова палаткуване често предизвикват сериозни конфликти между хижари и туристи – от една страна туристите няма къде да пренощуват, от друга хижарите са задължени да гарантират спазването на режимите в парка. Дускусия по темата можете да прочетете в този форум.

При провеждане на масови туристически преходи и акции по почистване на туристически маршрути, управата на парка има практика да издава разрешения за временни палаткови лагери в близост до хижи (напр.  х. „Демяница”, х. „Вихрен”, х. „Яворов”, х. „Пирин”).

Продължава и практиката за  нерегламентираното палаткуване в различни зони на планината – напр. покрай туристическите пътеки, езерата в Бъндеришки циркус, района на Безбожко и Попово езеро и в други по-рядко посещавани зони. Чести нарушения включват изграждането на огнища, изсичане на клек  и палене на огньове,  както и замърсяване с битови и човешки отпадъци. Парковата охрана често патрулира тези зони и санкционира нарушителите, но рядко достига до по-малко посещаваните райони на парка, където понякога палаткуват рибари и туристи нарушайки режимите на парка.

 

Г. Предложения за режими и норми за новия план за управление

1. Да се регламентира палаткуването в близост до всички хижи и заслони в НП Пирин – напр. престой до хижите/заслоните, на точно определени от парковата управа зони, където няма да се увредят редки растения и растителни съобщества, и няма да се обезпокояват диви животни, при спазване на определени режими (напр. общ максимален брой палатки, максимална продължителност на престоя, непалене на огън, ползване на санитарните възли на хижите, и др.). Изборът на тези зони да се съобрази с режимите и анализите на заплахи  в сегашния ПУ на НП Пирин (стр. 173).

2. Да се регламентира събиране такса от туристите, използващи обособени къмпинг зони до хижите. Така хижарите ще бъдат компенсирани за ползване на инфраструктурата на хижата, а и самите хижари ще имат стимул да поддържат тази практика.

3. Да се проведе информационна кампания за вредите от дивото къмпиране в резерватите и зоните за ограничаване на човешкото въздействие, от паленето на огньове с клекови растения и др.

Коментари (12)
Данита Заричинова
Палаткуването пред хижите наистина трябва да е добре регламентирано, а не да стават така познатите ни спорове, в които и туристите и хижарите са прави за себе си. Най-добре е да има малка такса, например 3 лв на човек, защото ползваме тоалетна, мивки, маси. Но да знаем, че имаме право да си разпънем палатката, която сме носили няколко часа на гръб, без да ни правят проблеми. Но със сигурност трябва да има и глоби, ако някой палаткаджия замърсява.
преди 2 години
Expert: Андрей Ралев
Предложението е да се определят в плана за управление местата, където ще е разрешено поставянето на палатки. Например: "до 50 метра от хижа Яворов" , като ще има задължение на служителите на парка да се консултират с наемателите/собствениците на хижите за точното местоположение. Тези места трябва да са достатъчно големи и удобни за туристите.
преди 2 години
Boyan Sheytanov
Едно от ключовите места, където трябва да бъде обособена зона за палаткуване, е Тевно езеро.
преди 2 години
Mount Wohoo
Мисля, че е необходимо да се патрулира и да се налага глоба за хората, които чупят и секат клекове, за да си палят огън. Палаткуването бива да бъде позволено около хижите , но ако все пак попаднеш в мъгла или лоши атмосферни условия да има опция за пренощуване при необходимост. Естествено това означава на сутринта да прибереш всички битови отпадъци в раницата си и да си ги занесеш обратно в града.
преди 2 години
Expert: Андрей Ралев
Има практика в някои национални паркове по света - при екстремна ситуация да не се санкционира пренощуването на открито, ако бивакът бъде вдигнат преди изгрев слънце.
преди 2 години
Mount Wohoo
Именно за това говоря, ако палатката се прибира сутринта, не мисля,че е необходима глоба.
преди 2 години
Expert: Андрей Ралев
При осъществяването на контрола върху туристическите обекти в НП „Пирин” положителна роля може да изиграе и отдаването на предвиденото в действащия ПУ на НП „Пирин” изграждане на туристически заслони на м. „Сп. Поле”, м. „Черната вода”, м. „Корнишки езера” и палатъчни лагери на концесия и собствеността им да остане на МОСВ. Законът за концесиите дава това право по определен ред. Чрез конкурс или без конкурс в определените от закона случаи. Така ще се гарантира спазването на установените режими и норми от концесионера. Тъй като законът предвижда клаузи за прекратяване на концесионния договор при неспазване на правилата и създаване на опасност за защитената територия. Така ще е ясно, че собствеността на държавата е гарантирана, ще има печалба за бюджета на МОСВ, респективно ДНП. И рейнджърите ще са облекчени при изпълнение на задълженията си на терен. Посетителите ще са доволни, защото се предполага, че условията в такъв обект ще са на по-високо ниво.
преди 2 години
Andrey Kovatchev
Имам следното предложение. То най-общо се свежда до създаване на адекватно оформяне на пространството в къмпингите. Да се избират пространства, които имат определен уют, създават усещане за известно отделяне на пространството на къмпинга от другите пространства особено от териториите на транспортната инфрастрктура или други оживени места особено около хижите. Добре е да се помисли доколкото е възможно за известно вътрешно оформяне на пространството - даже между клекове или нещо подобно - да има индивидуални пространства е много по добре (може да си има например изискване да са означени с дървени табелчици и номера за да няма неразбирателство). Като се уреди уютно пространството ще се съдейства за привличане на повече туристи към регламентираните места за палаткуване и намаляване на стремежа към нерегламентирано палаткуване. Пример за неадекватно и грозно, направо гадно, уредено пространство е къмпинга при хижа Бъндерица – неуютен, изцяло открито пространство, непосредствено до съществуващия път и непосредствено до потока от автомобили и туристи – крайно неблагоприятно място. Аз да ме утрепят няма да опъна палатка там. Само ако ми покажат пищов. Препоръката е мястото да бъде сменено - задължително..
преди 2 години
Veliyanov
Посещаващите Пирин на палатки не търсят условия от по-високо ниво . Те търсят самотата извън комерсиалните хижи , които са пълни с туристи , а не с планинари . В хижите не се спазва никакъв ред и са се превърнали в място на запой , а не в място да се отпочини преди утрешния преход . Докато не се оправят хижите , и не се построят още заслони , палаткуването трябва да е разрешено в близост до туристическите маршрути . При нужда : лоши метеорологични условия ; настъпване на тъмната част на деня ; медицински проблеми , палаткуването също трябва да е разрешено . Трябва да се направи разлика между къмпингуване и палаткуване , така както има разлика между турист и планинар .
преди 2 години
Petko Mladenov
това е много хубав коментар според мен. Видях и отговор,че в много курорти къмпингуването не се санкционира,ако бивакът е събран рано сутринта.
преди 2 години
vaniii5
Според мен първата стъпка е информационната кампания, разясняваща вредите от палаткуването в необособени за това места - да стане ясно, че това не е приумица на хижарите. След което такива къмпинг места да се обособят. Одобрявам предложението това да стане около хижите/ заслоните , защото това няма да изисква допълнителни разходи от парковата управа за санитарна инфраструктура и лесно ще се следи да не се пали огън. Палатко мястото обаче трябва да е платено - пр. 5-10 лв., но да може да се изпозва дори и капацитетът на хижата да не е запълнен - за жалост условията за спане в някои от хижите са и под палаткови! Относно кризистните ситуации - не мисля, че кризистното замръкване не трябва да се глобява, защото това ще остави вратички да се къмпингува навсякъде. Ако наистина е кризистно и си се спасил/ са те намерили от парковата охрана, ще си доволен, че си се измъкнал и няма да ти се свиди глобата, която между другото колко е?
преди 2 години
Ivaylo Botoucharov
Според мен е справедливо бивакуването при извънредни ситуации да не се санкционира. Като естествено за извънредна ситуация не може да се признае, ако си опънал палатка и от 3 дни си седиш на едно и също място. В курс 16 също си говорехме, че е редно в хижите да се въведат 2 тарифи : 1-ва при ползване на чаршаф, която трябва да е по-скъпа, защото тези чаршафи трябва да се мъкнат, перат и т.н. и 2-ра, при която всеки си носи спален чувал или туристически чаршаф, с което се пести вода, препарати и мъкнене. Аз в Полша никога не съм получвал чаршафи в хижите и доста често съм плащал, за да спя на пода, защото всички легла са били заети. За щастие в БГ хижите не е като в претъпканите хижи във високите Татри. :-)
преди 2 години
Коментари:
20
Край на етап 1 след:

Въведение:

Планинското животновъдство се практикува от столетия в Пирин планина. Това е бил основен поминък на местното население. Практикувал се е пасторализма - обикновено стадата са се качвали във високопланинската зона лятото и са пашували в по-ниските или по-южни райони през зимата. Използвани са традиционни (автохтонни) породи като каракачанската овца, които са били адаптирани за местните условия.

 

А. Описание на състоянието преди 2004 г.

В границите на НП Пирин /към 2002 г./ за паша са определени 9300,8 хa. През периода 1995-2001 г. броят на животните използвали пасищата в различните райони на парка е бил по-малък от капацитетните им възможности. Тогава в парковите райони  не се е прилагал специален режим на ползване на пасищата, което означава, че се е прилагала свободната (безсистемна паша), при която стадата  се пускат от  пролетта  до есента, като се оставят да пасат почти без всякакъв контрол.

До влизане в сила на ПУ пашата намалява, а животните се концентрират в малка част от територията. Констатирани са и нарушения - паша без позволително и устройване на кошари на неразрешени места.

 

Б. Цели, режими, норми и програми в плана за управление 2004-2014 г.

ЦЕЛИ

Сред целите на парка е записана като подцел „Опазване на наличното видово богатство от автохтонни  домашни животни за поддържане на пасищата и развитие на алтернативен туризъм“.

РЕЖИМИ

57. Паша на територията на парка  може да се извършва само в следните зони:

1)   ІІb – Зона за устойчиво ползване на открити площи и отдих;

2)   ІІІ –  Зона за туризъм;

3)   ІV –  Зона на сгради и съоръжения.

УСЛОВИЯ

58. При издаване на разрешителни за паша, служителите на парка провеждат инструктаж на пастирите относно режима на ползване на пасищата в конкретния район.

59. Прокарите(места за преминаване на животните) се определят съгласно проект за пашата.

60. При издаване на разрешителни за паша се вписват следните изисквания:

1)   Да  се пашува най-малко на 100 м. от туристическите пътеки;

2)   Кучетата съпровождащи стадата да са със спъвачки.

НОРМИ

61. За паша за един пасищен сезон (изчислени на базата на състоянието на пасищата към 2002 г. оценявайки средния добив зелена маса, дневната потребност от хранителни вещества и продължителността на пасищния период) се определят:

- За едър рогат добитък  - 0,5 бр./хa

- За  овце – 2,5 бр./хa

Забележка: Едрият добитък при изчисленията е приравнен към овцете, при съотношение 1:5

ПРЕПОРЪКИ

62. Продължителността на ползване на  всяко конкретно  пасище да се съобразява със състава на растителната покривка, продуктивността и метереологичните условия, след експертната оценка  на специалист или служител от парка.

63. Пашата да започва, когато тревостоя е на височина 8-10 см. , ако пасището ще се ползва от овце, и 15-30 cм.,  ако пасището ще се ползва от  крави, като в началото на вегетацията на местата, които са най-силно охрастени, да се прилага т. нар. целенасочена паша.

64. При намаляване на тревното покритие под 60% на определени пасищини територии да се прилага редуване на пасищата.

65. Стръмните пасища в м. Мандрище и м. Солището да се използват през година, с цел възстановяване на естествения чим.

66. За пашуване да се ползват предимно автохтонни породи животни, типични за парка, като каракачанската овца и българско сиво говедо.

 

В. До колко са изпълнени и ефективни режимите и нормите и описание 2014 г.:

1. Не се контролира пашата на говедата. Традиционно те се пускат на диво без пастир или пастирът не следи достатъчно къде ходят животните. Те често навлизат в резерватните и други забранени за паша зони. Също така животните  се концентрират в много по-високи бройки на ха. В следствие на това в местността Черната вода не остава трева заради преизпасване и утъпкване.

2. Не се стимулират автохтонните породи - каракачанската овца традиционно е пасяла в парка преди 2007г. След стартирането на програмата Пасторализъм (към Програмата за развитие на селските райони -ПРСР) в нея се включват различни животновъди като част от тях започват да пасат неавтохтонни породи, а други получават разрешителни и субсидии за паша без въобще да пасат животни. Предимство не се дава и на каракачанските коне. По този начин се запълват квотите за паша на този вид с неприоритетни породи.

3.  Има места предназначени за паша, но те са включени в други зони като например зоната около Влахински езера, която в момента е част от зона за опазване на гората, а традиционно в тази зона се е пашувало без последствия за биоразнообразието. В момента пашата там е забранена.

4. Въпреки, че е заложен в ПУ, мониторинг за въздействието на пашата върху тревните местообитания липсва. Не е известно да са правени такива изследвания от експерти към парка.

5. Съществува конфликт с туристите, защото често се пашува на по-малко от 100 м. от туристическите пътеки. Това е проблем както за туристите (овчарски кучета, замърсяване), така и за животновъдите (привличане или прогонване на овчарските кучета). Туристическите пътеки трябва да се ползват за преминаване (прокари), но не за установяване на стадата.

6. Спъвачките за овчарски кучета трябва да отпаднат. Това предложение е обсъждано с ловците и животновъдите и е постигнато съгласие. Това е дискриминационна мярка - овчарските кучета са наравно с ловджийските кучета и трябва да имат същите права. Освен това спъвачките пречат на работата на кучетата - при директни схватки с хищници (вълци и мечки).  

 

Г. С какво паркът допринася за поминъка на хората:

С какво допринася в момента:

В момента паркът не допринася почти нищо за поминъка на местните животновъди, освен теоретично предимство на местните породи и гарантиране на начина на ползване на пасищата. Статия за местните породи и животновъдството в България можете да прочетете тук.

С какво може да допринесе в бъдеще:

- Реклама на стопанствата и продуктите, които предлагат: секция на сайта на парка

- Подпомагане продажбата на местните продукти,чрез осигуряване на безплатно/изгодно място за продажба

- Фестивали, организирани от дирекцията на парка, в сътрудничество с общините

- Създаване на местна марка, която да прави местните продукти от районите  от меспо-разпознаваем, като Новото Тракийско злато и Странджа. 

 

Д. Предложения за режими, норми и проекти за новия план за управление

(въз основа на направените анализи в т. В и Г)

1.       В раздел УСЛОВИЯ на ПУП на НП „Пирин” да се добави нова точка: “с предимство се предоставят места за пашуване на автохтонните породи”

2.       Да се заменят  “спъвачките” на овчарските кучета с “ярък нашийник”

3.       На видни и посещавани места в парка, в близост до зони определени за паша, да се поставят указания към туристите как да се държат с овчарски кучета

4.       Да се проследят незаконните практики при издаване на разрешителни (Този процес в момента не се контролира от Министерството на земеделието и храните)

5.       Да се опростят процедурите за издаване на разрешителни

6.       Да се въведе задължителна седмична проверка на прилагането на заълженията на животновъдите в зоните за паша от служителите на парка

7.       Да се предостави достъп до информация за начина на провеждане на пашатана всички заинтересовани страни

8.       Да се предвиди осъществяването на проект за създаване на 7 броя информационни пункта с възможност за продажба на местни продукти

Коментари (20)
Ivan Rizov
1. За какво се използват спъвачките?ю 2. По т.6 - служителите от парковата охрана ЕЖЕДНЕВНО проверяват животновъдите за спазване на техните задължения...
преди 2 години
Expert: Андрей Ралев
Спъвачките са били мислени да спъват овчарските кучета, за да не гонят дивите животни. Но това е една порочна система, защото не овчарските кучета правят проблемите, а ловджийските, които са изгубени в планината. Според Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (чл.73) - куче, придружаващо стадо, което няма спъвачка, подлежи на отстрел. За ловджийските кучета няма такива ограничения. За проверката на животновъдите - в някои участъци на Пирин има недостатъчен контрол, като една от причините е, че парите за гориво на служителите са сведени до минимум.
преди 2 години
kOZIL
А дано ама надали!
преди 2 години
Stefan Avramov
Овчарските кучета също гонят дивеч и също създават проблеми. Така, че спъвачките трябва да си стоят и куче без ефективна спъвачка трябва да бъде отстрелвано. Същото се отнася и до ловджийските кучета, които по време на груповия лов на дива свиня се пръскат навсякъде и гонят всичко. Те нямат въобще работа в Националния парк и охраната би трябвало да ги улавя (и връща с глоба на собственика) или отстрелва. Малко съм радикален, но ред така се въвежда за съжаление!
преди 2 години
Nadia Balanova
Никой нищо не спазва, проверява. Крави и овчарски кучета се разхождат из целия Пирин, вкл. и в забранените зони. Изяждат, стъпкват и с извинение осират защитени растителни видове, превръщат езерата в блата и завземат териториите на планинските кози. Не ме разбирайте погрешно, не съм против животновъдството, но да е контролирано. Това лято бях 1 седмица в Пирин и такъв контрол не видях. В забранени за животновъдство територии имаше стотици крави зарязани с дни без пастир. А те горите животни не знаят границите на парка и си ходят където пожелаят.
преди 2 години
Ivan Rizov
Мога да твърдя, че ежедневно се правят проверки на терен. Друг е въпроса, че един човек се налага да охранява много голяма по площ територия... Когато има нередност винаги сме разчитали на хората в планината да подават сигнали...
преди 2 години
Nadia Balanova
@Ivan Rizov, разбирам проблема свързан с липсата на повече служители и охраняването на голяма площ , но не става въпрос за една заблудена крава, а за големи стада, живеещи перманентно на защитени територии. Не мога да повярвам, че ежедневните проверки пропускат по 50 броя, 500 килограмови животни, нагазили в езера, които са защитени от закона. Давам за пример също и района Юлен над Бъндерица, както и стадата върху пътеката на Европейски туристически маршрут Е-4. Моля да ми разясните какво ще рече проверки на терен, защото звучи много общо. Също така според Вас и според закона, позволено ли е да се оставят тези стада безстопанствени с месеци. И разбира се имам желание да съдействам, но ако може да обясните, като подам сигнал до какво ще доведе това - налагат ли се глоби на собствениците на тези животни? До колкото видях всяко животно си има номер. Ако снимам тези номера и подам сигнал, това ще доведе ли до нещо? Също така видях и нов феномен в Пирин - това са летящите крави. Те не могат да се задържат по стръмните склонове и падат и се размазват. Видяхме няколко трупа. Може би трябва някой турист да бъде убит от летяща крава, за да си признае ръководството на парк Пирин че мястото им не е там. Предварително Ви благодаря за отговора?
преди 2 години
Nadia Balanova
Проуснах да се извиня за по-острия тон, но това което видях да се случва в Национален парк Пирин и начина по който се стопанисва е скандален !!!
преди 2 години
Ivan Rizov
Както казах в предишния си коментар площта на охранителните участъци е много голяма.. На 1 охранител се налага да охранява най - често над 2000 ха. (има случаи и над 3500 - 4000 ха.), което е огромна площ (не ме разбирайте погрешно това не винаги оправдава охранителите). Ежедневните проверки представляват обходи на охранителния участък за констатиране на нередности. Стадата от крави са съвсем законно на територията на националния парк, като за целта им е издадено разрешително за паша. Има много проблеми свързани със стадата от домашни животни и едни такива дискусии според мен са много полезни. Сигналите от туристи за каквато и да нередност на територията на парка се проверяват и за всяка такава проверка се съставя констативен протокол. Ако снимате ушните марки и ни изпратите снимките и установим по тях, че кравите са на забранено място ще съставим КП за административно нарушение и ще последва глоба за животновъда. ПП. Без да оправдавам служителите от ПО на тях им се налага да работят в условия, които най - малкото не ги мотивират да си вършат работата по най - добрия възможен начин.
преди 2 години
kOZIL
Проблема е дали някои ще чуе ,а друго е и да се вземат мерки...
преди 2 години
Sider
Всичко се следи и контролира от парковата охрана. Проблема е , че това се прави избирателно.
преди 2 години
Nadia Balanova
3. На видни и посещавани места в парка, в близост до зони определени за паша, да се поставят указания към туристите как да се държат с овчарски кучета - Не е ли по-добре на посещавани места да няма овчарски кучета. А и какво ще е това обяснения - "хвърли му кренвирш". Все пак това е животно. Не е ли по-добре да се изисква да не се оставят безстопанствени тези кучета, както и кравите. Да се засилят проверките, както предлагате, на зоните в които е забранена пашата. И с повече мисъл да се разпределят териториите за туризъм, за паша, защитени територии.
преди 2 години
kOZIL
Охраната в парковете май е повече фиктивна , а не ефективна и сте много права, че животните не са виновни. Не може да си стопанин на животни и да ги оставиш без контрол на пасището. А паркаджиите сигурно са зле, както мн. органи в БГ, но работата трябва да се върши!!!
преди 2 години
Sider
Това с кренвиршите е наистина глупава шегичка и омаловажава проблема. Поставянето на такива табели е наложително и за това апелирам от доста години. Защото сега едва ли не животновъдите трябва да се съобразяват с прищевките и "културата" на всеки турист. Подаването на храна от туристите на пастирски кучета , било то кренвирши е масова практика и е вредна за поведението на кучетата. По този начин самите туристи приучават пастирските кучета да обикалят около тях. Друго което не трябва да правят туристите, а те го вършат с особена охота , е да не преминават насред ( през ) пасящите стада овце. При тези ситуации е напълно нормално да предизвикат гнева и на кучетата и на овчаря. Както казах това се случва ежедневно и виновни са единствено туристите с неадекватното си поведение. Има и други неща които трябва да включи една такава информационна табела. Съществени момент обаче е кой ще изработи съдържанието и.
преди 2 години
kOZIL
Е слизам от Пирин- няма кучета и крави,но е дошло времето на траперите има снежинка дирите личат да му мислят козичките... Охранители само не се мяркат ??? !!!
преди 2 години
Ivan Rizov
Това дали т.н. от Вас "паркаджии" се мяркат или не, не зависи само от тях... Проблемите и пропуските се виждат от всички, но това е отражение на ситуацията в цялата държава...
преди 2 години
Sider
Изискването за поставяне на спъвачки на пастирските кучета е абсолютно дискриминационна, унизителна практика, както по отношение на тези работни кучета така и по отношение на техните собственици. От една страна искаме тези кучета да работят максимално добре за да се намалят успешните нападения на хищници и по този начин да се намали конфликта пастир хищник. От друга страна продължаваме да мъкнем един текст от времето на Пенчо Кубадински който освен, че вреди на работоспособността им, развъръзва ръцете на ловджиите да стрелят по кучетата на Пастирите. В този смисъл такова изискване приложено в Национален парк е още по-голяма безмислица,. Повече от ясно е, че пастирските кучета практически не нанасят вреди на дивите животни ( диви кози, сърни, прасета ...) Повече от ясно е и, че ако кучето е проблемно за туристи спъвачката няма да промени това. По отношение на контрола за спъвачките ще кажа това което наблюдавам доста години в парк Пирин. На едни хора, из между които и служители на НП Пирин кучетата им никога не са със спъвачки и не знам те да са били санкционирани за това. Други хора обаче трябва да слагат спъвачки и на тримесечни те си кутрета иначе веднага става проблем. С две думи контролира се избирателно и това е самата реалност. По отношение на кравите , нещата са сериозни. Кравите в националният парк реално са неконтролируеми. Стадата с крави излизат по пасищата в НП обикновено преди разрешения срок. Докато са там те са практически денонощно без пастир с което се нарушават още изисквания в плана за управление на парка. Кравите обхождат и превръщат в краварник абсолютно всички достъпни за тях територии, било то позволени за паша, туристически пътеки или строги резервати. Тук трябва да споменем, че реално няма недостъпен за кравите терен. Това за летящите крави не е масова практика. "Летят "и туристи... Кравите "оцапват" и унищожават пашата за овцете. Това е в разрез с програмата за високопланинската паша в която се изисква от стопаните ( в случая притежатели на овце получили разрешителни да ги пасат в парка ) да поддържат доброто състояние на предоставените им пасища. Затова раздаването на терени за крави и такива за овце в съседство и в един и същи район е грешен подход. По-смислено и практически добре за поддържане на доброто състояние на пасищата би било първо да се ограничи количеството на кравите и второ, да се определят райони за паша само на овце, респективно само за крави. А иначе в НП Пирин не пасе нито една крава от стара местна порода.
преди 2 години
Stefan Avramov
Виждал съм много пъти овчарски кучета да гонят и даже убиват дивеч. Това, че твоите кучета не правят така, не означава, че много от овчарите си недохранват кучетата и те с най- голяма радост биха ударили каквото успеят да докопат. Ловните кучета трябва да се улавят и връщат на собственика срещу солена глоба. А ако се касае за умишлена гонка с ловни кучета, то собственикът им трябва да губи ловни права. Собственици на овчарски кучета без спъвачки би трябвало да бъдат глобявани, ако е ясно, че кучето е тяхно. Подивели кучета, които не са овчарски или ловни и не могат да бъдат уловени, може би трябва да бъдат отстрелвани.
преди 2 години
Andrey Kovatchev
Мисля, че е важно да се помисли около контрола в парка. Явно е, че има шуробажданащина и оттук има невъзможност да има реален контрол. Тоест допуска се на места да се случват неща, които не би трябвало да стават. Докато няма ресурс за по многобройна и добре платена паркова администрация – риска ще остане. И следва да приемем, че и размера на администарцията и финансовия ресурс в следващите 10 години няма да са по различни. В тези условия единствения начин да се преодолее това е да се въведе засилен контрол. Как? Ами ето един начин. Първо да се въведе ротация на рейнджърите – да застъпват в различни паркови участъци в рамките на един парков район. Така ще има взаимен контрол кой какво върши. Второ – да се заложи в плана по заповед на Министъра на околната среда и водите издавана периодично и внезапно без предупреждение да става врменна смяна на парковите райони. Няколко пъти в годината, като рейнжърите при тези смени никога не влизат в един същ район, втори път за 1 година. Това по отношение на контрола. По отношение на пашата. Мисля, че определено трябва да се сложи горен праг на кравите от неавтхтонни породи – но колко да бъде той. Освен това да има и разделение в територии за овце и крави от неавтохтонни породи. Като районите на езерата да бъдат само за овце. Кравите с извинение директно влизат във водата – и на езерата майка има жална. Че трябва да се прерайонират влахини е ясно. Както и това за спъвачките.
преди 2 години
Expert: Андрей Ралев
По отношение на пашата масовото нарушение е неспазването на минималното установеното отстояние от 100 метра на пашуващите животни от туристическите маршрути, туристическите обекти, както и безконтролната паша т.е. без пастир. Съществува проблем и с пренасищането на националния парк с едър рогат добитък. Традиционно в Пирин в миналото са пашували предимно овце, чието отглеждане е свързано с постоянно човешко присъствие. А и начинът на пашуване на овцете е щадящ тревистите видове и ниските храсти, като боровинките например. Предложение: част от проблемите с животновъдството може да бъдат решени, ако в плана за управление бъде записано като задължително изискване пастирите да са с трудов договор и респективно да носят отговорност, вменена им от длъжностна характеристика за задълженията им като пастири.
преди 2 години
Коментари:
6
Край на етап 1 след:

Въведение:

Националните паркове са признати като категория II от международните стандарти за защитени територии на IUCN . В по-голямата част от територията на парка трябва да се оставят да се развиват естествените процеси. В българските национални паркове се забраняват производствени дейности. Горите не се управляват от горски стопанства и не се добива дървесина с цел печалба, допускат се само поддържащи и възстановителни дейности в горите, които се извършват от дирекцията на парка.

 

А. Описание на състоянието преди 2004 г.

Изключително разнообразните условия в НП Пирин са обусловили забележително растително разнообразие. Залесената площ на парка е 23 110,3 ха или 57,3% от общата му площ. Най-разпространени са горите от: клек (5962,0 ха), бяла мура (5415,8 ха), бял бор (5184,4 ха), смърч (2379,2 ха), обикновена ела (1204 ха), обикновен бук (1098,4 ха), черна мура (893,4 ха), черен бор (926 ха). Средната възраст на горите в НП Пирин е 85 години, а 94,1% от горите са естествени.

Залесявания са изпълнени върху 52,3 ха вместо върху 100,2 ха, предвидени по проект.В периода 1993-2001 г., в парка са изпълнени мероприятия в 73 бр. подотдели (стр. 103).

Добита дървесинапрез периода 1993-2000 г.:

●     Добита е общо 93 014 куб.м стояща маса. В сравнение с предишния период /1980-1992 г./ се наблюдава намаление на общото ползване на дървесина с 26%. По-голямата част (87%) е добита след 1997 г. Това е главно събраната паднала дървесна маса от ветровалните площи, образувани от смерч през същата година в ПР Синаница;

●     Добитата строителна дървесина от горите на парка е 55 883 куб. м., (60,1% от стоящата дървесна маса), в т. ч. едра – 41 080 куб.м., средна –11 933 куб.м. и дребна – 2870 куб.м.;

●     Добити са 29601 куб. м (31,8% от стоящата дървесна маса) дърва за огрев;

●     От добитата в парка дървесина, на местното население са предоставени общо 8 777 куб.м. (9,4% от стоящата маса), в т. ч.: едра – 1 117 куб.м., средна – 715 куб.м, дребна – 4 333 куб.м. и дърва за огрев - 4 702 куб.м.;

●     За собствени нужди дирекцията на парка единствено през 2000 г. е ползвала 87 куб.м.стояща маса, в т.ч.: едра - 40 куб.м., средна - 23 куб.м., дребна -1 куб. м. и дърва за огрев - 3 куб м..

Практикувани технологии при извоз на дървесината:

Дърводобивът на територията на парка е извършван с въжена линия, трактор и обоз за района на Кресна, с трактор и коне за района на Банско и предимно с животинска сила в останалите райони. Използването на трактори при дърводобивната дейност  в отдели 435, 436 и 437 е активизирало ерозионни процеси.

Болести и вредители по горите.

●    Проучвания през 1989-1990 г. показват, че без увреждане са 40,4% от горите, а 33,0% са в много добро състояние.

●     Проучвания през 2002 г.: особено внимание бе обърнато на повредите по дърветата, отсечени при прокарването на трасетата за новите ски-писти и влекове. Тези съоръжения преминават през отдели: 120-б; 121б-е; 130-а,б,д,е,ж; 132-д; 133-в,г,д,з; 139-а,б,з; 149-а; 148-в,д,ж; 147-к,и,з; 186-а,в,г,д и крият сериозни опасности за здравният статус на насажденията.

Горски пожари.

●     1993-2001 г. са регистрирани 11 броя пожари, общо са опожарени 205  дка.

●     През 2000 г. са възникнали 6 запалвания и 2 низови пожари.

●     Най-чести причини за възникване на пожарите са гръмотевици и неспазване на противопожарни правила. По данни от дирекцията са били констатирани и случаи на умишлено запалване на гората. Администрацията е изпитвала трудности при осигуряването на хора за гасене на пожарите и придвижването им във високите части на парка.

●     През 2000 г. в района на парка са направени 2 км. нови минерализовани ивици, поддържани са 22 км съществуващи минерализовани ивици, оборудвани 12 броя противопожарни табла и са организирани 8 пожаронаблюдатели.

 

Б. Режими и норми в плана за управление 2004-2014 г.

ЦЕЛИ:
Намеса в целостта и структурата на горските екосистеми извън резерватите се позволява само при строго доказана необходимост

РЕЖИМИ:

12. В зона І-ва на НП “Пирин”- резерватна зона, се забранява всякаква човешка дейност освен:

 [...] Извършване на санитарни мероприятия само с разрешение от Министерството на околната среда и водите, издадено след положително научно становище от Българската академия на науките и положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие.

13. В зона І b - зона за ограничаване на човешкото въздействие, се забранява всякаква човешка дейност в горите.

РЕЖИМИ

36. Поддържащи и възстановителни дейности могат да се извършват в следните зони:

1)   ІІ а – Зона за  опазване на горските екосистеми и отдих;

2)   ІІb – Зона за устойчиво ползване на открити площи и отдих;

3)   ІІІ –  Зона за туризъм;

4)   ІV –  Зона на сгради и съоръжения.

37. Забранява се:

1)  Сеч на немаркирани с марка на ДНП Пирин дървесни и храстови видове;

2)  Сеч на дървесни и храстови видове без разрешително;

3)  Извозване и транспортиране на добитата от НП Пирин дървесина без разрешително от ДНП и без поставена марка на ДНП Пирин върху челата на дървения материал;

4)  Използване на семенен материал добит извън територията на Парка и прилежащите територии при възстановителни дейности.

УСЛОВИЯ

38.При провеждане на поддържащи  и възстановителни дейности в горите със съпътстващ добив на дървесина, извозването се извършва с животинска тяга.

39.Мерките за поддържане и възстановяване задължително се съобразяват с целите на управление на съответната зона, посочени в раздел ІІІ.

НОРМИ

40. При повреди и съхнене, под 5 % от запаса на  насаждението, не се допуска провеждане на санитарни дейности.

41. При повреди и съхнене, над 25 % от запаса  на  насаждението, провеждане на санитарни дейности да става по преценка на парковата администрация, след съгласуване с  Научния  съвет.

42. При повреди и съхнене от 5 % до 25 % от запаса на  насаждението провеждане на санитарни дейности да става по преценка на парковата администрация, като на място се оставят най-малко 5 куб.м/ха от повредената дървесина.

43. При провеждане на поддържащи дейности в горите не се допуска добив на дървесина над 20 % от запаса на насаждението.

44. При провеждане на възобновителни дейности в горите не се допуска добив на дървесина над 10 % от запаса на насаждението.

45. Отглеждане на културите от местен произход се извършва до петата година, след тяхното създаване.

ПРЕПОРЪКИ

46. Устройствените проекти, се съобразяват с целите на управление на съответната зона, посочени в т. ІІ.  (стр. 190)

 

В. Доколко са изпълнени и ефективни режимите и нормите и описание 2014 г.:

След влизането в сила на ПУ на НП “Пирин” е продължил добива предимно на паднала и суха дървесина. Голяма част от човешкия ресурс на дирекцията на парка всяка година е ангажирана с издаване и контрол на разрешителни за добив. Добивът на дървесина се извършва предимно в по-достъпните части на планината, като там остава много малко мъртва дървесина, нужна за доброто състояние на екосистемите.

Все още дирекцията на парка подкрепя тезата, че санитарните сечи и извеждане на мъртва дървесина са важни за здравословното състояние на гората. Това е в противоречие с действията в повечето национални паркове по света. Така например в национален парк Баварска гора в Германия 75% от територията е оставена без никаква човешка намеса. Природните процеси като ветровали, снеголоми, каламитети на насекоми (като корояд) и на дървесни гъби са признати като важни фактори за естественото развитие на гората. Прочетете повече тук.

До 2014 г. се наблюдава увеличаване на броя горски пожари, повечето от тях умишлени или по невнимателност. През юли 2003 г. възниква един от най-големите пожари в парка - изгарят над 1000 дка над местността Бетоловото. При потушаването му загиват 4 души. През ноември 2011 г. в резерват Юлен на 2700 мнмв е запален друг пожар.

След извършените сечи в ски зона Банско е наблюдавано влошаване на качеството на околните горски подотдели. Много дървета около ски пистите и съоръжения падат или са изсичани нерегламентирано

 

Г. Ползи и ограничения за местното население

Много хора от населените места около парка разчитат на дърва за огрев, събирани в границите на национален парк Пирин. Те плащат 1 лв/куб.м. такса, като организират сами събирането на паднала дървесина и извозването й. Различни транспортни фирми организират това извозване, а някои предлагат и събиране. Често се създават конфликти между хората, които получават разрешителни, транспортните фирми и други заинтересовани лица. 

През февруари 2002 г. е проведено социологическо проучване на общественото мнение в 7 населени места – общински центрове, прилежащи на парк Пирин. Извадката е представителна за региона. Броят на анкетираните е както следва: Банско – 56, Кресна – 24, Гоце Делчев – 128, Разлог–  80, Сандански – 176, Симитли – 56, Струмяни – 8 – общо 528 човека. Най-голямо е масовото безпокойство по отношение изсичането на горите, замърсяване на водите, пожари в горите, неефективно законодателство.

 

Д. Предложения за режими и норми за новия план за управление
 

1. Санитарни сечи и събиране на мъртва дървесина да се прилагат предимно в районите по границата на парка, където болести и вредители могат да засегнат гори извън парка.
2. Дирекцията на парка да организира доставката на дърва за огрев на местното население.

Коментари (6)
Ivan Rizov
Трябва да се обърне внимание на културите от бял бор на територията на парка, които са в много лошо състояние. В тези насаждения трябва да се извърши лесовъдска намеса с цел естесвеното им възобновяване.
преди 2 години
Expert: Андрей Ралев
В националните паркове са разрешени поддържащи и възстановителни дейности. Какво имате предвид под това, че културите са в лошо състояние? Отгледни сечи ли са нужни?
преди 2 години
Stefan Avramov
Ако е култура и целта е преминаване към естествено насаждение, то тогава целта оправдава провеждането на сечи.
преди 2 години
Ivaylo Botoucharov
В Пирин са по-на юг и имат повече слънце, хубаво е държавата да субсидира местното население за закупуването на слънчеви панели, както комшиите в Гърция правят, за да се намали потреблението на дървесина. В Австия си събират старото готварско олио филтрират го и го използват за гориво. Друга практика е, че садят на полето специални видове храстовидни дървета, които израстват за един сезон окастрят ги на есен горят ги и на следващата есен тези дървета отново са израстнали и се кастрят. Освен това контрол на макс за сеченето и ограничаване/спиране/ на санитарните сечи. Последната идейка я гледах в "Горичка" за Швейцарците, които имат фонд, пълнещ се от местните жители на града/селището, който плаща на собствениците на гори рента, за да не секат горите, защото като имаш здрави гори имаш по-чист въздух, по-чиста вода, по-добър климат през лятото и по-малко наводнения и трагедии.
преди 2 години
Stefan Avramov
Дирекцията на практика води дъмпингов дърводобив и с това нарушава и Закона за защитените територии, и ощетява държавата, и нарушава конкуренцията. Мисля, че това е даже и за Прокуратурата!
преди 2 години
Stefan Avramov
Да не говорим, че мъртвата дървесина е ключова за опазването на множество редки видове като например трипръстия и белогърбия кълвач. Изнасянето на мъртвата дървесина от парка е може би основната причина за намаляването на тези два вида в него!
преди 2 години
Коментари:
2
Край на етап 1 след:

Въведение:

Риболовът в Пирин се практикува от столетия. Много местни хора са се изхранвали с богатите на балканска пъстърва води. От създаването на парка до сега все повече хора практикуват риболов като спорт и все по-малко, за да се изхранват. Особен интерес представлява риболовът по високопланинските езера, какъвто може да се практикува само с Пирин и Рила. В миналото са извършвани хаотични зарибявания на места, където никога не е имало риба или зарибявания с чужди за България видове като сивен и дъгова пъстърва. Това е довело до деградация на някои езера и до прекомерно човешко присъствие в най-дивите части на парка. Планът за управление на НП „Пирин” цели да регулира дейностите по зарибяване и риболов като риболовците следва да се съобразяват с опазването на естествените екосистеми. Така риболовът може да допълва туристическия продукт и да носи приходи на местните общности без да е в ущърб на природата.  

А. Описание на състоянието преди 2004 г.
Към 2001 г. риболовците, които посещават планината са около 1000. За задоволяване на нарастващите потребности на тази група от хора са започнати зарибявания на реки и езера.

В някои от езерата в миналото никога не е имало риба. Такива са Стрижишкото, Тодорини очи, Горно Превалско, Кременски, Тевно езеро, Окото и др.

Най-използвани за любителски риболов са реките Демянишка, Бъндеришка, Бяла река, Черната вода, Ретиже, Беговица, Демиркапийска, Спанополска, Мозговица, Козята река. Поради по-голямото пълноводиев тези рекирибните запаси в тях са по-големи отколкото в останалите водоеми. От езерата най-посещавани са Рибното, Муратово, Влахини, Георгийски, Къркъмски , Долното Василашко, Превалските, Валявишките, Попово, Рибни езера, Кременски, Чаирски, Спанополските, Тодорини очи и Безбожко.

 

Б. Режими и норми в плана за управление 2004-2014 г.

РЕЖИМИ

52. Любителски риболов може да се упражнява в следните зони:

1)   ІІ а – Зона за  опазване на горските екосистеми и отдих;

2)   ІІb – Зона за устойчиво ползване на открити площи и отдих;

3)   ІІІ –  Зона за туризъм;

4)   ІV –  Зона на сгради и съоръжения.

53. При любителски риболов се забранява:

1. Пренасяне, превозване и престой на лица с харпуни.

2. Пренасяне, превозване на зарибителен материал и зарибяване на реки и езера без разрешение 

3. Любителски риболов в следните реки и речни участъци

- Василашка – от Долно Василашко езеро до вливането й в р.

- Демяница;

- Средната – от х. Пирин нагоре;

- Крайната – от границата на парка нагоре;

- Поленица;

- Конска река;

- Малка Спанополска;

- Бъндеришка – участъка минаващ през м. Равнака;

- Георгийска;

- Синанишка.

4). Любителски риболов и риборазвъждане извън местата определени с годишен план на ДНП.

УСЛОВИЯ

54. Зарибяване се извършва само с балканска пъстърва, с произход на зарибителния материал от територията на парка, което се доказава с генетичен сертификат, издаден въз основа на ДНК анализ. До акредитирането на лаборатория от ИАРА за издаване на гореупоменатия сертификат, същият не е необходим за извършванве на зарибяването с балканска пъстърва

НОРМИ

55. За любителски риболов се въвеждат следните изисквания:

1. Разрешено време - светлата част на денонощието;

2. Разрешени дни от седмицата – събота, неделя и официалните празници;

3. Разрешени средства - една въдица (пръчка) с монтирана на нея една кука;

4. Разрешени количества - при еднодневен излет за лични нужди могат да се запазят до 2 кг риба, но не повече от  8 бройки или един екземпляр по-голям от 2 кг – не се отнася за американска пъстърва и сивен.

5. Разрешена стръв – само изкуствена.

 

В. Доколко са изпълнени и ефективни режимите и нормите и описание 2014 г.:

Условието зарибяването да се извършва само с балканска пъстърва не се спазва. Други видове, с които се зарибява са дъгова пъстърва и сивен, които не са подходящи видове за зарибяване, особено на реки.

През юли 2012 година е извършено зарибяване с балканска пъстърва в реките Беговица, Крива, Средна, Загаза, Гергийца, Влахинска, Безбожка, Алексова и езерата Муратово, Трето Превалско, Долна Валявишко, Долно Василашко. До 20.07.2014 г. е забранен риболовът в тях, за да може да се развие популацията на пъстървата.

Нормите и режимите досега са недостатъчно добре комуникирани с посетителите на парка и местните хора, което води до чести нарушения. През последните 10 години най-съществени нарушения са свързани с риболов в Резерватна зона (Ia) и Зоната за ограничаване на човешкото присъствие (IIb). Това води до безпокойство на фауната, замърсяване, нерегламентирано бивакуване и палене на огън.

Премахването на ограниченията за риболов на чужди видове (сивен и дъгова пъстърва) и контролът в риболова и зарибяването на балканска пъстърва постепенно води до възстановяване на естествените рибни популации.

Един от пропуските в нормите е, че няма обособени участъци за практикуване на риболов тип "хвани-пусни".

 

Г. Ползи за местното население:

Ако се постигнат достатъчно значими рибни ресурси в парка, това може да бъде допълнителен хранителен ресурс за местното население и допълнителни приходи от риболовен туризъм. Дирекцията на парка би могла да промотира такъв тип туризъм в сътрудничество с риболовните клубове и къщите за гости около парка.

 

Д. Предложения за режими и норми за новия план за управление

РЕЖИМИ:

1. Консултиране на местните риболовни клубове при определяне на речните участъци и езерата, които са разрешени за риболов. Консултиране и е процеса на издаване на временни заповеди.

2. Обособяване на участъци за риболов "хвани-пусни".

ПРОГРАМИ:

3. Осигуряване доброто състояние на рибните ресурси в участъците от реките от границата на парка до вливането им в р. Места и р. Струма. Да се заложи като програма на парка в новия план за управление.

4. Извършване на информационна кампания за местата и начините на практикуване на любителски риболов, за да се избягват конфликтите и нарушенията. 

 

Коментари (2)
Ivan Rizov
да се синхронизират нормите от ЗРА и нормите заложени в ПУ
преди 2 години
Andrey Kovatchev
В плана за управление е ясно записано, че не трябва да се внасят чужди генотипове пъстърва. Но става ясно, че със съвсем добри намерения периодично се правят зарибявания с балканка от Тошков чарк - 66 000 юли 2011, 28 000 бр. - 2012 година. Та явно за да се промени това е нужно да се установи с генетични проучвания, къде има оцеляли местни популации и да започнат да се развъждат в специализирани рибарници. Какъв по добър екологичен проект по Оперативна програма околна среда.
преди 2 години
Коментари:
3
Край на етап 1 след:

Въведение:

До 2004-та моторни шейни са се ползвали само за достигане на хижи и заслони по горски пътища и склонове с леки наклони. До тогава не са съществували мощни машини, с които да се придвижва човек по стръмни планински терени.

             

А. Описание на състоянието преди 2004 г.

Поради отсъствието на проблема към 2004-та година, тази тема изобщо не е засегната в ПУ на НП „Пирин”. 

           

Б. Режими и норми в плана за управление 2004-2014 г.

В ПУП на НП „Пирин” има изрична забрана за ползване на МПС на територията на парка. В тази категория попадат и моторните шейни (стр. 181).

4) Движение и паркиране на МПС извън определените и означени за това места, освен при изпълнение на служебните задължения на служители от Дирекцията на НП „Пирин”, Министрството на вътрешните работи (МВР), Министерство на отбраната (МО) и други държавни органи;

 5) Извършването на каквито и да било дейности, които са източник на шумово замърсяване, създаващо пречки за пълноценен отдих или нарушаващо нормалните условия в местообитанията на животинските видове населяващи тереторията на парка;

11) Използване на моторизирани средства, освен при изпълнение на неотложни дейности в горите и спасителни акции.

             

В. Доколко са изпълнени и ефективни режимите и нормите и описание 2014 г.:

Режимите в ПУП на НП „Пирин” се нарушават масово през последните 5-6 години, с тенденция към засилване на броя и обхвата на нарушенията. Дискусия по тази тема можете да прочетете тук.

 

Например:

Мерките за охрана на парковата дирекция се неефективни - поради липсата на ресурси като моторни шейни например, неефективна работа на рейнджърите, които не охраняват добре няколкото подстъпа към високата част на Пирин и др.

Липсва ясен регламент относно получаването на разрешително за ползване на моторна шейна. Например, в момента определени хижари могат да получат разрешение да ползват моторна шейна за обслужване на хижите – напр. Тевно езеро.

В Закона за пътищата те не присъстват като МПС, които трябва да имат регистрационен номер и документ. Следователно парковите служители и полицията срещат трудности при съставянето на актове на нарушителите.


 Г. Предложения за режими и норми за новия план за управлени

1. Да се поставят бариери на подстъпите/пътищата, по които се навлиза във високата планина и се достига до снега

2. Да се назначи охрана, която да има правомощия да ограничава достъпа до парка

3. Да се направи анализ и предложения за решение на проблема с липсата а регистрационен номер на шейните и контрол на тяхното движение и достъп

4. Анализ на вредата от позлването на моторни шейни на територията на парка - да се идентифицира в новия ПУП на НП „Пирин” като заплаха с последствия за:
- водните ресурси (риск от замърсяване с моторни масла/гориво)
- растенията (омачкване и газене)
- дивите животни (стрес в най-тежкия за оцеляване сезон на годината)
- шумово замърсяване (забранено в режимите)
- намаляване на рекреационната стойност на Пирин (функция на парка в режимите и нормите на ПУП)

5. Ясна и добре формулирана забрана за ползването на моторни шейни, освен за  спасителни акции на Планинска спасителна служба (ПСС) и за поддържане на хижи/заслони.  

6. Ясен регламент къде, как и кога хората с разрешение да ползват моторни шейни, вкл. маршрути от определена точка до хижата и обартно.

7. Набелязване на план за справяне с нарушителите

Коментари (3)
Ivan Rizov
Най - важна е т.3 според мен!!! Парковата охрана законово има право да спира и проверява моторни превозни средства, НО няма ресурса да го прави...
преди 2 години
Dimitar Nikolov Berov
сигурен съм че може да се намери решение и на този въпрос, при желание от страна на МВР може да се въведе регистрация и за тези машини. Мисля че преди няколко години имаше инициатива за промени в закона за МПС-тата, но уви няма още резултат...
преди 2 години
Ivaylo Botoucharov
Много хубав въпрос повдига Иван Ризов, че Парковата Охрана няма ресурс и гръб от страна на държавата да проверява и да глобява. Следователно не я вземат много на сериозно хората с моторните шейни, бракониерите и нелегалните къмпингари. Би било хубаво ако се намери механизъм за финансиране на парковата охрана, така че да стане по-голяма, по-добре платена и с повече права (както може би е било преди да избухне демокрацията). С Ралев си говорехме че на охраната в някой паркове и е позволено да развежда тур. групи и да си докарва допълнителен доход, може би е възможно и някакво публично частно партньорство, може би такса за вход в ПП Пирин е също някакво разрешение (въпреки, че аз лично се надявам да не се въведе скоро такъв вход).
преди 2 години
Коментари:
1
Край на етап 1 след:

Основните нарушения в национален парк „Пирин” са свързани с неспазването на установените с плана за управление и Закона за защитените територии режими и норми за поведение. Те трябва да се спазват, както от посетителите на НП, така и от ползвателите на туристически и други обекти или от фирмите извършващи дейности в парка. Национален парк „Пирин” е разделен на 6 зони. За всички тези зони има предвидени забранени и разрешени дейности. Но с ПУ на НП „Пирин” са предвидени и забрани общовалидни за цялата територия на НП.                                                                             

Видове нарушения:
1. Движение на хора извън маркираните пътеки:

Това е често срещано нарушение. На информационните табели е записано, че е забранено движението на хора извън маркираните туристически маршрути, но в ПУ тази забрана е посочена само в Зона Іа и Іб. Това води до конфликт между посетителите и рейнджърите.

Предложение: това объркване може да се разреши с приемане на ясна концепция за движението на хора в НП и забраната да бъде посочена за целия парк. Движението извън маркираните пътеки да става само в специалните случаи, за които са уведомени дирекцията на парка или рейнджърите(животновъдство, бране на билки,  горски плодове и гъби, извънпистово каране на ски, риболов).

2. Нелегитимация и липса на съдействие на парковата охрана:

Редовен проблем е не носенето на лични документи от посетителите и най-вече не желанието им да ги представят на парковата охрана при поискване. Мотивът е, че само полицията може да проверява личните документи и че не ги носят.

Предложение: да се подчертае в плана за управление и в информационните материали на парка, че носенето на лични документи е задължение валидно и в планината. Да се отбележи и че посетителите са задължени да съдействат на парковата охрана, което включва и легитимация (чл.73 от ЗЗТ: Органите на държавната и местната власт, организациите и лицата се задължават да оказват съдействие на служителите от парковата охрана при изпълнение на служебните им задължения).

3. Бране на билки, горски плодове и гъби с търговски цели:

В ПУ е посочено, че трябва да се берат за лични нужди. Често се наблюдават хора, берящи тези плодове с търговска цел. Брането става с т.н. „комбайни”, което при липса на контрол може да доведе до опустушаване на находищата. В последните години контролът на тази дейност е занижен.

Предложение: да се предвиди програма за оценка на влиянието на дейността върху биоразнообразието, да се засили контрола, да се предложат забрани на определени места.

Коментари (1)
Mount Wohoo
Точка 3 е наистина добро предложение. Нека се засили контрола и има регулация на брането на билки и горски плодове. Така, повече хора ще могат да опитат от лечебните билки на Пирин и сладките горски плодове. Може би най-големия проблем е, че хората не вземат на сериозно парковата охрана. Трябва да има ефективни наказания за нарушителите.
преди 2 години
Коментари:
0
Край на етап 1 след:

1. Нарушения извършвани от наематели на хижи и заслони:

Наемателите често получават разрешително за добив на дърва за хижите и заслоните, но дървата се добиват за лично ползване, а туристическите обекти се оставят с недостатъчно дърва за зимата. Друго нарушение установявано в защитената територия е, че в почти 100% от хижите, заслоните, както и пастирските биваци се изгарят пластмасовите отпадъци в печките. Често се наблюдава предприемане на дейности от наематели и ползватели на ресурси и обекти в НП без да се съобразяват и съгласуват с дирекцията.

Предложение:
- Рейнджърите трябва да упражняват засилен контрол на извозването на дърва от парка.
- Трябва наемателите да бъдат задължени с плана за управление да събират и извозват разделно твърдите битови отпадъци.
- Да се предвидят семинари и обучения за повишаване на екологичната култура на тези хора и подобряване връзката между МОСВ, ДНП и БТС. При отдаването на туристически обект да се изисква концепция за вижданията на бъдещия наемател за развитието на обекта и използването на ресурсите, които предлага парка.

2. Замърсяване на водите

Друг проблем, свързан с туристическите обекти и другите сгради в парка, е замърсяването на водите от отпадъчни води. Обектите често са с попивни септични ями или въобще са без такива. На местата, където има изградени бетонни септични ями те са стари и от тях се просмукват мръсните води.

Предложение: изискването за поставяне на пречиствателни станции на обектите в парка да бъде допълнено със срок и санкции. Да се предвидят съвместни действия между МОСВ, ДНП и БТС, но тези действия да бъдат разписани със срок и конкретика.

3. Непропускане на достатъчно вода в реките след водохващания за ВЕЦ

Такива има още от 70-те години на миналия век примерно в парков участък „Каменица” над гр.Сандански. Пред този проблем парковата охрана е безсилна (правят се забележки, но това е проява по скоро на гражданска позиция), тъй като се сблъсква с противоречие между Закона за защитените територии и Закона за водите. Според ЗЗТ чл.70, т.1. Служителите от парковата охрана в поверените им райони: Охраняват горите, земите и ВОДНИТЕ площи от незаконни ползвания и дейности. А от друга страна Правилникът за условията и реда за управлението, възлагането на дейности по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охранат и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост (обн.14.06.2005г.) в чл.1.ал.2 се казва, че дейностите, свързани с водите, се осъществяват в съответствие със Закона за водите, тоест контролът е от Басейнова дирекция - Благоевград. Няма логика орган на Държавата на чиято територия е обекта да чака друг да упражни контрола, нито е икономически изгодно , нито  се контролира ефективно. Още повече, че парковите служители са ежедневно на терен и виждат какво става по речните корита. За разлика от служителите на Басейнова дирекция, които също имат много обекти. Тези противоречия са причина често недобросъвестни ползватели да се измъкват безнаказано.

Предложение: с плана за управление контролът на водохващанията да се вмени на парковата охрана.

Коментари (0)
Коментари:
0
Край на етап 1 след:

1. Бракониерски лов

Въпреки, че ловът в парка е напълно забранен,  се извършва незаконен лов на дива свиня, дива коза, сърна, глухар, че дори на кафява мечка. За бракониерството в НП лесно може да се получи информация, достатъчно е да се поседне в селските кръчми около Пирин планина или в хижите. Бракониерите често са подпомагани от хора работещи в планината - секачи, хижари, или пастири и др.
Рейнджърите пък получават сигнали, макар и рядко, от добросъвестни граждани. Но често не могат да реагират адекватно и своевременно поради недостиг на хора на терен. Екипите на терен често са без връзка помежду си те нямат радиовръзка, ползват се мобилни телефони. При подозрение за присъствие на бракониери се губи време за търсене на сигнал за връзка с колеги, полиция и т.н., за организиране на залавянето на нарушителя. Рейнджърите в над 80% от случаите са сами в обходите и тогава спирането на нарушение е почти невъзможно!
Не рядко се оказва, че зад бракониерите стоят високопоставени хора, бизнесмени и други личности с възможности. Случва се такива хора да са оказвали помощ за смекчаване на наказание на хванат с пушка в парка „ловец”. Всичко това демотивира рейнджърите, а бракониерите са станали нагли и безскрупулни. Има и служители в ДНП „Пирин”, който в определени моменти не желаят да си свършат работата, било то от страх да не си загубят работното място или пък от криво разбиране за приятелство или познанство. Все още и проявата на гражданско съзнание от много хора от населените места около парка се приемат за доносничество.
За бракониерския лов допринасят и частните ловни полета, отдадени на концесия, граничещи директно с националния парк. Извършва се отстрел на животни на самата граница на парка, като се използват все по-често и пътища, които са частично в парка.
Бракониерството е явление, което трябва да бъде спряно с много по отговорно поведение от страна на Държавата (МОСВ), отделните служители и ръководители по места (ДНП) и не на последно място гражданите с будно съзнание.

Предложения:
- Държавата трябва да гарантира сигурност за рейнджърите и да преразгледа в наредбите към Закона за защитените територии статута им. Рейнджърите трябва да има полицейски правомощия, подходящо оборудване (автомобили, огнестрелно оръжие, дрехи, обувки, радиостанции и др.), достатъчно средства за път, както и справедливо заплащане.
- Трябва да се увеличи броят на рейнджърите в парка.
- Трябва да се поставят бариери и видеокамери на всички подходи за парка, които могат да бъдат ползвани от МПС, АТВ и моторни шейни.
- Да се заложат съвместни обучения с участие на местните общности. Там да се посочват примери от чужбина, за да се промени манталитета на хората и, разбира се, да се работи с подрастващите.

2. Достъп на МПС извън утвърдените пътища

Това нарушение се извършва най-често от хора, смятащи, че правилата не се отнасят за тях. Тези хора влизат с високопроходими автомобили, АТВ-та или моторни шейни навсякъде, където може да се премине, а и там където е невъзможно те пак опитват мощта на машините. Всичките си действия те извършват без да се замислят за вредата, която ще причинят на околната среда и посетителите. Не се мисли за ерозията, за изнасянето на почвата, за лавината , която ще предизвикат след моторната шейна и за опасността, застрашаваща живота на преминаващи отдолу хора или диви животни. Борбата с тези нарушители е трудна поради факта, че сред тях са популярни личности, в т.ч. политици, спортисти, бизнесмени.

Предложение:
За да се спрат този тип нарушения трябва да се анализират местата, където най-често стават те. Трябва да се поставят бариери и видеокамери на всички подходи за парка, които могат да бъдат ползвани от МПС, АТВ и моторни шейни. Трябва в плана за управление точно да се опишат изключенията, в които се допуска достъп: снабдяване на хижи с провизии, спасителни акции на ПСС, при служебни задължения на паркова охрана, полиция, пожарна.

Коментари (0)
Коментари:
0
Край на етап 1 след:

Повечето от нарушенията в Националния парк могат да бъдат спрени или сведени до минимум ако рейнджърите имат достатъчна мотивация и подходящи условия за изпълнение на служебните им задължения. За да не се случва това има редица фактори:

а) Голям проблем е числеността на служителите. В национален парк „Шварцвалд” в Германия за площ от 10062ха. при обявяването на парка (01.01.2014г.) са назначени 40 служители само на парковата охрана, като програмата им е до 2014-15г - 63 служители и 2016г. те да са 89 на брой. В НП „Пирин” с площ 40356 ха. са около 50 служители - за всички дейности, а т.ч. трима директори. В Пирин има несъответствие с разпоредбите на Закона за защитените територии за максимална допустима площ на Охранителен участък - 1500 ха. Оказва се, че повечето ОУ са над 2000 ха., а има и ОУ с площ над 3000ха.
б) Друг демотивиращ фактор е обидно ниското заплащане на рейнджърите и служителите в дирекцията на парка, като заплатата им често е близка до минималната за страната.
в) Друга пречка са и политическите вмешателства в работата, а и при подбора на кадрите. Често са подлагани на натиск, ако се опитат да си свършат работата и да приложат Закона и се стига до там, че голяма част от рейнджърите избягват напрежението, като имитират дейност.
г) Рейнджърите не се чувстват защитени. Например предвидени от ЗЗТ застраховки за служителите от парковата охрана не са направени.
д) Ограничен е бюджета на ДНП „Пирин” и средствата за гориво. Месец септември 2014 г. се забеляза почти пълно отсъствие на охраната в НП „Пирин”.
Но въпреки споменатите фактори за несвършената работа, рейнджърите също имат вина и това е липсата на професионализъм и опит у голяма част от тях. При подбора на кадри най-важното следва да бъде мотивацията за изпълнение на конкретните служебни ангажименти.

Предложения:
- На първо място трябва да се увеличи броят на служителите в парка и тяхното заплащане.
- Служителите на парковата охрана трябва да са осигурени с достатъчно материали, оборудване, екипировка и средства за изпълнение на служебните си задължения.
- Трябва да се подобри подбора на кадри, като не се фаворитизират хора с горско образование. В парк "Шварцвалд" в Германия има хора завършили биология, екология, история, туризъм и други експерти от различни области. Трябва да има методи за оценка на качеството на извършената работа.
- За да не се стига до неизпълнение на служебни задължения и занижен контрол поради познанство с местни хора или натиск отгоре, трябва да се планира модел на ротация на охраняваните райони, който да се контролира директно от МОСВ. По този начин рейнджърите ще охраняват различни райони без да може нарушителите на нормите в парка да им влияят. Тази ротация все пак не трябва да предвижда прекалено дълги разстояния от мястото на живеене.
- Рейнджърите трябва да имат право да извършват допълнителни дейности като планински водачи срещу заплащане (директно или индиректно чрез дирекцията на парка)
- Рейнджърите трябва да имат задължение да извършват образователни дейности на туристи и на ученици от близките населени места.

Коментари (0)
Коментари:
3
Край на етап 1 след:

Въведение:

В или в непосредствена близост до границите на национален парк Пирин са изградени “Ски-зона с център Банско”, ски-зона над с.Добринище (между х.Безбог и х.Гоце Делчев) и ски писта Кулиното над местността “Предела”. Тези зони са важни за развитието на икономиката в района, като привличат ежегодно хиляди туристи.

Съгласно Закона за защитените територии в националните паркове се забранява:

(чл. 21, т. 1.) строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения.

Повече прочетете тук.

 

А. Описание на състоянието преди 2004 г.

До 1986 година са изградени 6 въжени линии в ски зона Банско, 1 в ски зона Добринище и няколко “преносими” влека – 3 в м. Икрище; 2 при х.“Безбог”; по 1 при х. “Бъндерица”, х. “Каменица”,  х. “Яворов”, База на МС. Постороени са 5 писти в ски зона Банско и 1 в ски зона Добринище. В периода 2001-2003 са изградени още 1 Кабинкова въжена линия  гр. Банско - м. Бъндеришка поляна, 3 седалкови лифта, 3 влека и 5 нови писти. (стр.98)

По отношение на естетическите качества на ландшафта някои от тези обекти и съоръжения са описани като “нарушаващи и изменящи ландшафтната картина в резултат на грубо строителство с екологични последици (видими или очаквани) или проектантски грешки и изоставени писти”.(стр. 127)

Какво означва "естетически качства на ландшафта" можете да прочетете тук.

 

Б. Режими и норми в плана за управление 2004-2014 г.

Ски-зона Банско и ски-зона Добринище попадат в зона III и IV - Зона за туризъм и Зона за сгради и съоръжения. Ски-пистата на Кулиното е извън границите на парка. 

В Глава IV, 9., режим 77 в ПУ на Пирин е посочено   ( стр.196):

На територията на парка се забраняват всякакви строителни дейности, освен:

1) Реконструкция, ремонт и поддържане на съществуващи хижи, почивни и обслужващи бази и съоръжения, без промяната на предназначението, както и на застроената и разгънатата застроена площ. 

12) Оформяне на ски-писта покрай съществуващия влек  от Безбожка поляна до границата на парка с цел използването й вместо съществуващата стръмна просека.

13) Доизграждане на одобрените ски-писти, съоръжения и обекти съгласно утвърдения Териториално устройствен план (ТУП) на “Ски-зона с център Банско” и ОВОС към него от 2000 г.

Утвърденият ТУП на ски зоната и издадената концесията на „Юлен” АД предоставя правото да се построи и ползва ски зона върху 995 декара изключителна държавна собственост. Прочетете повече  тук.

 

В. Доколко са изпълнени и ефективни режимите и нормите и описание 2014 г.:

До 2004 г. са изградени съоръженията предвидени в ТУП.

През 2005 г. Община Банско приема промяна на Териториално-устройствения план на ски зона Банско, която не се съобразява с плана за управление на Национален парк Пирин и на практика е незаконен. Въпреки това промяната в плана е разрешена от директора на РИОСВ Благоевград. В новия план са предвидени и изграждането на нови писти.

След 2008 г. общините Разлог и Банско внасят предложения за изграждане на нови ски писти и съоръжения в НП Пирин в районите на Банско, Добринище и Кулиното. Тези предложения противоречат на плана за управление и на Закона за защитените територии. Повече прочетете тук

През 2009 г. анализ на сателитна снимка от ски зона Банско показва, че за изграждането на ски зоната е изсечено два пъти повече гора като площта на ски зоната надхвърля около два пъти площта съгласно концесията.

2011 - общините Разлог и Банско предлагат да се промени плана за управление на Национален парк Пирин с цел 8-кратно увеличение площта на ски пистите, 4-кратно увеличение броя на лифтовете, развитието на 2 нови ски курорта над Разлог и Добринище и двойно разширение на ски зоната над Банско.

2011-   „Юлен” АД ползва (т.е. е изсякла и отнела от защитената природа) с около 650 декара повече от разрешеното от концесията за ски зона Банско. Това означава, че около 40% от ски зона Банско на практика е незаконна.

2011 - в местността Палашица над Бъндеришка поляна през 2011 година беше монтирана  Gazex система за дистанционно събаряне на лавини, с цел предпазване на курорта от падане на големи лавини. Съоръжението не е описано в ПУ.

 

Г. Предложения за режими и норми за новия план за управление

Зониране

Да не се променят площите и границите на зона III и IV в парка

Режими

На територията на парка се забраняват всякакви строителни дейности, освен:

1) Реконструкция, ремонт и поддържане на съществуващи ски писти и съоръжения, без промяната на предназначението, както и на застроената площ.

Коментари (3)
bobber
Курортите не бива да се ограничават напълно. В рамките на определените за ски спорт зони трябва да може да се извършва строителство на нови съоръжения или подмяна на съществуващи, но само на база изготвен нов застроителен план преминал екологична оценка. Необходимата застроената площ за тоалетни, чайни , заслони и др. трябва да е нормативно определена на база максимално допустим капацитет на курорта (съответно трябва да има много ясна методика за определяне капацитета на курорта). Считам, че трябва да се регламентира и възможността за отдаване на право на строеж. За мен това трябва да се прави изключително и само в полза на НП Пирин или месните общини като по този начин всички сгради и съоръжения на територията на НП Пирин ще са реално държавна собственост. За тях трябва да има забранителен режим за продажба, а строителството и експлоатацията им да се извършва чрез отдават на концесии със срок не по-малък от 10 години. Така ще се предотврати проблема с възможна промяна на предназначението и много други. Законово да се регламентира, че при отдаване на концеси в договора засължително да се изискат и заложат нужните отстъпки (да се регламентира минимален процент отстъпка) за ползване на съоръженията от деца, ученици, пенсионери, хора с увреждания, както и хора с постоянен адрес на местоживеене в населените места в непосредствена близост (примерно до 60км.) от границите на парка/курорта. При промяна на капацитета на курорта чрез строителството на нови съоръжения трябва да се доказва нужния брой и да се осигурява необходимия брой парко места. Считам, че от тях минимум 50% трябва да са безплатни. Считам, че като цяло за строителството в природни и национални паркове следва да има отделна наредба към ЗУТ (не ми е известно да има такава) тъй като гореизброените предложения са една малка част от много по-широка материя.
преди 2 години
Andrey Kovatchev
Не е луд този, който яде зелника, луд е този, който му го дава. Май тук за Пирин важи същото. Че всичко изброено по горе е незаконно е вярно. Че никой нормален човек не пуска крадец в къщата си също. Проблема е, че в случая нашата държава е тая дето е пуснала крадеца – и тя явно не е „нормален човек”. Тоест за доста от тия незаконни съоръжения самата държава в лицето на РИОСВ – Благоевград или пък МОСВ са дали разрешителни – преди 2007. Преди да станем член на ЕС. Та според мен няма как да бъдат разрушавани или унищожавани. Но за всичко отгоре на записаното в документите – следва да се премахне на терен. Колкото до поемния капацитет – изглежда на пръв поглед рационален подход. Но дявола всякога е в детайла. Колко и как ще се определи този капацитет и как ще се определи обхвата на зозните за които ще се прилага. Точно това обещаваха, че залагат 2000 година с решението по ОВОС за Банско от 2000 г. Бях във ВЕЕС и участвах в решението. С глас против. Оттогава заложените цифри са надвишени вече – десетки пъти. На книга едно – в реалността друго ...
преди 2 години
Lubomir Popiordanov
Тази песен вече сме я слушали. Има някои полезни идеи - за специални намаления за ползване на зоната от местните хора и толкова. Всичко останало е едно кокетничене, с цел да се прокарат идеите на възложителите на новата архитектура на ПУ на Пирин и прекрояването на парка и неговата територия
преди 2 години
Край на етап 2 след:

В момента се намирате в ЕТАП ПОДКРЕПА за гражданските предложения към проекта за актуализиране на Плана за управление на Национален парк "Пирин" за следващите 10 години. В отделните параграфи може да се запознаете със становищата и ако сте съгласни да ги подкрепите! 

 

 

Какъв е принципът, на който сме подготвили тези текстове?

 

Гражданско участие

За основа взимаме действащия План за управление на НП "Пирин". Експертът по устройство на териториите и паркове на "Прозрачни планини", изготвя анализ на този план, взимайки предвид историята на Парка през годините, в които този план е бил действащ. На база на теренни проучвания, срещи с представители на местните общности около Пирин планина и заинтересовани страни, експертът дава предложения за промени или допълнения в новия План за управление. Предложенията може да разгледате в ЕТАП 1 (приключил) на тази дискусия. (А информация за дейностите на Прозрачни планини за Национален парк "Пирин" може да намерите тук.)

 

Експертно участие

След приключването на първия етап експертът прегледа и анализира всички коментари на потребители на платформата и техните предложения. От тях бяха подбрани тези предложения, които са изпълними и съответстват на дадения проблем. На тяхната основа бяха оформени тук представените СТАНОВИЩА и бяха изпратени на изпълнителя на проекта за план за управление на Национален парк "Пирин" - фирмата "Пролес Инженеринг". До момента нито едно от тях не беше включено в публикуваните на www.pu-pirin.com проектни варианти на плана. 

 

Какво предстои?

 

На 24 юни очакваме фирмата изпълнител да публикува окончателния вариант на Проекта за План за управление на парка. В периода дотогава чрез платформата на Прозрачни планини активно събираме подкрепа за тези предложения, които да бъдат изпратени до съответните институции в периода на официалните обществени консултации.

 

Разчитаме на вашата подкрепа, за да можем да настояваме нашия глас и предложения да бъдат чути! 

 

Допълнителна информация

 

Ако имате повече въпроси, вижте секцията "Често-задавани въпроси" или ни пишете на info(at)prozrachniplanini.org. 

Къде може да намерите действащия план и други документи - в нашата БИБЛИОТЕКА.

 

Благодарим ви за участието и подкрепата!

Край на етап 2 след:

Като резултат от проведените дискусии на интернет платформата „Прозрачни планини” www.prozrachniplanini.org, предлагаме да се допълнят и променят текстовете, свързани със зимни преходи и каране на свободни ски извън пистите. Считаме, че в проекта за План за управление, който към днешна дата е качен на интернет страницата www.pu-pirin.com, има противоречия и много неизчистени въпроси по отношение на всички маршрути и режимите, свързани с практикуване на различни спортове.

 

Считаме, че режимите в НП Пирин трябва да са ясни и подробни на принципа на изготвянето им в Татрански национален парк, Словакия - www.tanap.org/national-park-rules/, а именно да има подробна информация за:

-     всички маркирани летни маршрути;

-     немаркирани зимни маршрути и алпийски траверси;

-     сезонните ограничения за преминаване по определени маршрути;

-     правила за придвижване и/или извършване на дейности извън определените маршрути;

-     специални маршрути за свободно каране на ски, ски алпинизъм, колоездене, конен туризъм, условия за практикуването им, подходи до скалите;

-     райони за практикуване на скално катерене, алпинизъм, пещернячество; райони, забранени за тези дейности; условия за практикуването им.

 

Затова е нужно да се проведе специална дискусия по темата, като на нея трябва да участват Българската федерация по катерене и алпинизъм, Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил, Българската федерация по туризъм, Българската асоциация за алтернативен туризъм, асоциации на планински водачи.

 

Подкрепяме и изготвените до този момент становища и мнения от БАССЕС и БФКА във връзка с проекта за план за управление.

 

На този етап внасяме само нашите предложения, свързани със зимни преходи и каране на ски извън ски пистите. Тези предложения обаче следва да са в унисон с предложенията за другите дейности, описани по-горе: 

 

 

Предложения за ЧАСТ 1.16.7. Туризъм, отдих, спорт, услуги

 

 Да се добави следното описание:

 

"Ски преходи в Пирин планина се правят от 30-те години на 20-ти век, когато се провеждат първите зимни преминавания на планината. Ски алпинизмът и ски ралитата стават популярни в Пирин планина през 60-те и 70-те години на 20-ти век, а екстремните ски през 80-те години, когато са спуснати за пръв път много от върховете и маршрутите в Пирин. В ПУ-2004 липсва обзорна информация по темата , а на цялата територия на НП ”Пирин” са въведени следните забрани:

 

т. 12) Каране на ски извън маркираните ски-писти и трасетата, определени с ПУ;

14. В зона ІІ а – зона за опазване на горските екосистеми и отдих, се забранява всякаква човешка дейност освен:

т. 5) Преходи със ски само по маркирани за целта трасета;”

 

Режимите изброени по-горе реално създават забрана за каране/преходи извън обозначените трасета, но в същото време обозначени и обособени трасета и склонове в НП „Пирин” няма. Има случаи, в които представители на парковата администрация изискват ски преходите да следват маркираните пътеки за туризъм, но в Пирин голяма част от маркировките са само летни и силно лавиноопасни през зимата. Това принуждава ски туристите да нарушават предписанията на парковата администрация, за да не се излагат на смъртна опасност. Режимите, вписани в ПУ-2004, не се изпълняват ефективно. Ски преходите по традиционните маршрути продължават да се провеждат като най-логичен, бърз и съответно безопасен начин за придвижване в зимна планина.

 

В района на зоната за туризъм в парка -  около ски курортите Банско и Безбог, в последните 10 години все по-активно  се практикува извънпистово каране на ски/сноуборд с достъп до склоновете за спускане от лифтовете или пеша.  Парковата охрана епизодично провежда акции за санкциониране на скиори/сноубордисти без ясна обосновка, които създават напрежение между двете групи и дългосрочният ефект е негативен.

 

Придвижването със ски е доказано най-безвредният способ за придвижване в зимната планина, с минимално или никакво  въздействие върху растителните съобщества, и минимално и кратковременно безпокойствие и шумово въздействие върху дивите животни. В литературата са описани основно въздействия върху глухар и при определяне на маршрутите за ски следва да се избягват проучените през 2014 райони с токовища."

 

 

Предложения за ЧАСТ 3.2. РЕЖИМИ И НОРМИ

 

Нужно е да се регламентират маршрути за зимни и ски преходи и спускане със ски извън писти. Удачно е да се ползват традиционните зимни маршрути в Пирин, по които от 30-те години на 20-ти век се правят зимни и ски преходи в планината. В момента липса трайна зимна маркировка на много места в Пирин. Считаме, че такава не е нужна поради:

-          нуждата през зимата всички посетители на маршрутите да имат опит или опитен водач

-          нуждата да се преценява конкретната лавинна обстановка и да има възможност за отклоняване от определената линия на маршрута, (така че да се избягват опасните участъци).

 

Трасетата трябва да са извън резерватната зона на парка и да са описани в приложения към ЧАСТ 3.2. като карто-схема и като GPS маршрути, които следва да се изготвят от експерти-скиори. За пример може да се вземе информацията от Национален парк Гесаусе, Австрия - www.nationalpark.co.at/en/experience-nature/ski-tours

 

По отношение на определените склонове за ски/сноуборд-фрирайд спускания в съседство до ски-курортите - подобни склонове следва да отговарят на следните условия:

1)      достъпност от ски курорт с пешеходен преход до час;

2)      не-преминаване през възобновяващи се гори;

3)      възможен достъп на екип на Планинска спасителна служба (ПСС) в случай на инцидент;

4)      на разстояние минимум 500 метра от токовищата на глухари.

 

Определянето на тези склонове и режимите им за ползване да бъдат съгласувани от дирекцията на НП Пирин и с участието на спортни и туристически организации, като нашите предложения на този етап са описани по-долу.

 

 

Към ЧАСТ 3.2. следва да се допълни следния текст:

 

Маршрути за зимни и ски преходи и спускане извън писти:

-          Местност Шилигарника – х. Бъндерица – х. Вихрен – било между вр. Муратов и вр. Хвойнати – вр. Хвойнати – Кабата – вр. Вихрен и спускане по обратния път и трасето на лятната пътека вр.Вихрен-х. Вихрен

-          Местност Шилигарника – вр. Тодорка – вр. Малка Тодорка - х. Вихрен

-          Местност Чалин валог – х. Демяница – местност Тияците и обратно

-          Хижа Безбог – вр. Безбог – граница на резерват "Юлен" между вр.Безбог и вр.Полежан и обратно

-          Х. Яворов – Бункера – Сухото езеро-Суходолски превал и обратно

-          Х. Беговица-  местност Солището и обратно

-          Местност Попина лъка – з. Спано поле – Бъндеришка порта и обратно

 

Склонове за ски/сноуборд-фрирайд спускания в съседство до ски-курортите:

-         Североизточен склон на вр. Безбог

-         Северен склон на вр. Тодорка

-         Северозападен склон на вр. Тодорка

 

Норми за практикуване на зимни и ски преходи:

-         пешеходните туристи имат предимство пред ски и сноуборд туристите;

-         ски и сноуборд туристите трябва да се съобразят с временните забрани за достъп до определени райони, които Дирекцията на НП може да издаде;

-         зимни и ски преходи могат да се практикуват на места без или с ниска лавинна опасност.

 

 

Предложения за ЧАСТ 4. ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ

 

Да отпадне следният проект:

 

"Зимни туристически маршрути в НП „Пирин“ - проучване, обосновка, съгласуване и предложение за трасета на туристически маршрути."

 

Мотиви:  Проучване, обосновка, съгласуване и предложение за трасета на туристически маршрути трябва да се извършат преди приемана на Плана за управление и предложенията да влязат в част 3.2.

 

Обособяване на граници и маркиране на терен следва да отпадне изцяло като дейност. Трайното маркиране на повечето от традиционните маршрути за ски преходи в Пирин със стълбова зимна маркировка е практически трудно за осъществяване, поради спецификата на терена (стръмни и непристъпни през лятото била, често покрити с гъсти клекови съобщества, покрити от сняг зимата).

 

Световна практика от държавите в Алпийския регион е маршрутите за зимни ски преходи да не бъдат маркирани, а да бъдат изготвяни подробни описания на тези маршрути, по утвърдени международни стандарти и формати. Работещите в България професионални планински водачи и техните организации( напр. Асоциация “Планини и хора”, Асоциация “Свободни планини”), Планинската спасителна служба, и скиорски (БАССЕС) и алпинистки асоциации (БФКА), разполагат с опит и знания за изготвяне на такива описания съвместно с дирекцията на НП Пирин.

 

 

Да се добавят следните проекти:

-       "Създаване на уеб-базирана информационна система с описание на популярни маршрути за ски преходи, с категоризация на маршрутите по утвърдени международни стандарти с картна информация и възможност за изтегляне на дигитални GPS тракове на маршрутите"

-       "Обучение на посетителите на планината и служителите на парковата администрация с цел намаляване на рисковете от инциденти при зимни туристически дейности"

-       "Планиране и изпълнение на дейности по събиране на актуална информация за условията в планината и подаване към широкия кръг от посетители на планината по съвременен начин"

-       "Маркиране на ключови точки в близост до лавиноопасни места и информиране на посетителите по други съвременни начини на комуникация"

Край на етап 2 след:

С цел решаване на конфликта между нерегламентираното нощуване в парка и биоразнообразието и взимайки предвид проведените на интернет платформата www.prozrachniplanini.org дискусии, ви представяме нашите предложения. 

 

Предложения за ЧАСТ 1.16.7. Туризъм, отдих, спорт, услуги

 

Да се добави следното описание:

 

Традиционно, при туристически походи в Пирин планина, от зараждането на туристическото движение в началото на 20-ти век, нощуването на открито (бивакуване, палаткуване, къмпиране) е един от начините за пребиваване на туристи в планината.  Туристически палаткови лагери традиционно са съществували в летните месеци в близост до хижите. Дивото бивакуване е отчетено като „опасна тенденция” на територията на НП Пирин, като най-често то е свързано с престой край планински езера по време на риболов или вблизост до туристическите маршрути. Нерегламентираното бивакуване е отчетено като проблем, свързан с рекреационното натоварване на части от парка. Съгласно ПУ-2004 към 2004 година има обособени 3 зони за къмпингуване: къмпинг под хижа ‚Демяница”, при хижа „Бъндерица”, къмпинг „4-ти километър”. Препоръчано е създаване на 3 нови зони за палаткуване със съвременно оборудване и химически тоалетни в района на х. „Пирин”, подотдел 339-5; в района на х. „Синаница” подотдел 455-а; в района на „Мозговица” подотдел 381-з. Поради нуждата от изработване на проект за всяка нова зона, там все още не е регламентирано бивакуването и не са изпълнени препоръките от ПУ-2004. 

 

В последните години, със засилването на туристопотока по основните маршрути в Пирин, през летните месеци често е налице недостиг на места за преспиване в популярни хижи като х. „Вихрен”, х. „Яворов”, х. „Безбог” и др.  Като решение на този проблем, често по-добре екипираните туристи носят със себе си палатки, които разпъват за пренощуване в непосредствена близост до хижите и заслоните, използващи изградената в тях хигиенна инфрастуктура, както и услугите предлагани от кухните им.

 

Режимите, забраняващи такова палаткуване често предизвикват сериозни конфликти между хижари и туристи – от една страна туристите няма къде да пренощуват, от друга хижарите са задължени да гарантират спазването на режимите в парка. При провеждане на масови туристически преходи и акции по почистване на туристически маршрути, управата на парка има практика да издава разрешения за временни палаткови лагери в близост до хижи (напр.  х. „Демяница”, х. „Вихрен”, х. „Яворов”, х. „Пирин”). Продължава и практиката за  нерегламентираното палаткуване в различни зони на планината – например покрай туристическите пътеки, езерата в Бъндеришки циркус, района на Безбожко и Попово езеро и в други по-рядко посещавани зони.

 

Чести нарушения включват изграждането на огнища, изсичане на клек и палене на огньове,  както и замърсяване с битови и човешки отпадъци. Парковата охрана често патрулира тези зони и санкционира нарушителите, но рядко достига до по-малко посещаваните райони на парка, където понякога палаткуват рибари и туристи нарушайки режимите на парка. Особено сериозни проблеми има когато нерегламентираното палаткуване е по-продължително от една нощ.

 

Предложения за ЧАСТ 1.21. ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА

 

Към фактори/елементи, причини/основания, промени/тенденции, необходимост от мерки/препоръки да се добави проблемът описан по-горе.

 

Според нас факторите/елементите, върху които влияе нерегламентираното бивакуване в парка са едрите бозайници, гнездящите видове птици и растителността, като опасността от пожари и замърсяване също не е за подценяване.  

 

 

Предложения за ЧАСТ 3.2. РЕЖИМИ И НОРМИ

 

А. Към режими и норми общовалидни за цялата територия на Националния парк

да се добави следния текст:

 

РЕЖИМИ:

1.       Забранява се нощуването извън определените за нощуване места. Забраната не важи за дейности по:

а)  охрана;

б)  спасителни акции;

в) научни изследвания и природозащитни дейноси, за които е издадено разрешително от Дирекцията на НП Пирин;

г) посещения с образователна цел, за които е издадено разрешително от Дирекцията на НП Пирин;

2.       Разрешава се нощуване на територията на НП Пирин в следните определени за нощуване места:

а) всички хотели, почивни станции, вили, бунгала, хижи, туристически заслони, пастирски заслони, описани в Плана за управление

б) всички сгради на дирекцията на НП Пирин

в) следните места за бивакуване:

- съществуващия към този момент палатков лагер в близост до х. Бъндерица, описан в ПУ-2004

- зоната на описания в ПУ-2004 палатков лагер в близост до х. Демяница

- зоната на описания в ПУ-2004 палатков лагер в близост до х. Яворов

- къмпинг „4-ти километър”

- в района на х. Пирин, подотдел 339-5 (по ПУ-2004);

- в района на х. Синаница подотдел 455-а (по ПУ-2004);

- в района на местността Мозговица подотдел 381-з (по ПУ-2004);

- поляна разположена до х. Вихрен с координати на центъра N41.756°; E 23.415°

- поляна разположена в непосредствена близост до заслон Тевно езеро, с координати на центъра N 41.698°; E 23.483°

- зона в непосредствена близост до заслон Спано поле

- зона за къмпингуване в непосредствена близост до хижа Беговица

- поляна в непосредствена близост с хижа Безбог с координати на центъра N 41.734°;  E 23.524°

- поляна в непосредствена близост с хижа Синаница с координати  на центъра N 41.732°;  E 23.362°

 

УСЛОВИЯ:

1.       Всички места за бивакуване могат да се използват от деня на приемане на Плана за управление.

2.       В срок от 1 година от приемане на Плана за управление Дирекцията на НП Пирин да изготви препоръки за нормите при ползване на всяко място за бивакуване, ако такива липсват.

 

ПРЕПОРЪКИ:

1.       Препоръчва се в срок от 1 година от приемане на Плана за управление да се регламентира заплащането на такса от туристите ползващи места за бивакуване в близост до хижите и заслоните.

 

А. Към режими и норми общовалидни за цялата територия на Националния парк

 

да отпадне следния текст:

 

“Забрана за бивакуване и кампиране извън устроените за целта места определени с Плана за управление, с изключение при неотложни обстоятелства – лоши метеорологични условия и късни часове на денонощието”

 

Считаме, че неотложните обстоятелства ще бъдат използвани за оправдаване на всяко едно нерегламентирано бивакуване. Парковата охрана няма възможност да достигне до всяко често използвано за целта място при изгрев слънце, за да се прецени дали са били неотложни обстоятелствата.

 

 

Предложения за ЧАСТ 4.3. ПРОЕКТИ

 

Да отпадне проектът за “Устройване на палатъчни лагери на територията на НП „Пирин“, защото не е нужно да има проект за целта. Това би отложило решаването на проблема за неопределено бъдеще. Достатъчно е да е добре регулирано бивакуването в режимите на НП Пирин. 

 

Към проектите за информационни материали да се добави създаване и поставяне на информационни табели, информиращи туристите във всяка една от обособените зони за точните граници на разрешената за лагеруване зони, както и за правилата и ограниченията за престой в тези зони.

 

Към проектите за комуникация да се добави провеждането на информационна кампания за вредите от дивото къмпиране в резерватите и зоните за ограничаване на човешкото въздействие.

 

 

 

МОТИВИ:

 

Считаме, че е задължително в Национален парк, който е категория II по системата за категоризация на защитените територии на IUCN, да има ограничения върху местата и начините на нощуване, като режимите трябва да са ясни и да покриват всички възможни дейности.

 

За целите на Плана за управление използваните термини имат следното значение:

-          нощуване: всяка дейност, която предполага спане на закрито или открито за една или повече нощи

-          бивакуване: спане на открито, независимо дали с палатка или без, като този термин включва и дейностите лагеруване, къмпиране, палаткуване и др. 

 

Планинарите, бивакуващи в Пирин планина, в повечето случаи са добре екипирани и с широк планинарски опит и не търсят удобства, по-големи от елементарните хигиенни и битови условия предоставяни от съществуващите и сега хижи и заслони в националния парк. В тази връзка, решаването на този проблем не изисква мащабна програма за изграждане на нова туристическа инфраструктура и нуждата от инвестиционни намерения за развитие на такива, а просто едно отрегулиране на правилата за осъществяване на такива дейности. В различни национални паркове (в Западна Европа, Нова Зеландия и др.) при недостиг на места в хижите е разрешено на туристите срещу определена такса да преспят в района на хижите за еднократни нощувки.

 

Режимите на новия План за управление трябва да регламентира бивакуването/палаткуването в близост до всички хижи/заслоните в НП Пирин – престой до хижите/заслоните, на точно определени зони, при спазване на определени режими. За всяка зона да бъде определен максималния брой палатки, които могат да бъдат поставени там, максималния брой хора, които могат да пребивават в района, както и максималния брой дни престой, който може да бъде осъществен в съответната зона. Оценката на тези показатели да се извърши от експерти на дирекцията на парка, взимайки предвид режимите на съответната територия, както и особеностите на наличните там растителни местообитания и животински видове, като това следа да се извърши до една година след приемане на ПУ.

 

Нужно е и регламентиране събирането на такса от туристите, използващи обособени зони за бивакуване до хижите. С тази такса хижарите-арендатори и собственици на хижите и заслоните да бъдат компенсирани за ползване на инфраструктурата на хижата.

 

Информационните и образователни дейности са също важни за решаване на проблема.

Край на етап 2 след:

С цел решаване на конфликта между животновъдството, туризма  и опазване на биоразнообразието в Национален парк „Пирин”, както и предлагане на възможности за подобряване на поминъка на местните хора и взимайки предвид проведените на интернет платформата www.prozrachniplanini.org дискусии по темата, ви представяме нашите предложения. 

 

Предложения за ЧАСТ 1.16.4. Селско стопанство

 

Да се добави следното описание:

 

1.Не се контролира пашата на говедата. Традиционно те се пускат на диво без пастир или пастирът не следи достатъчно къде ходят животните. Те често навлизат в резерватните и други забранени за паша зони. Също така животните  се концентрират в много по-високи бройки на ха. Вследствие на това в редица местности (напр. Черната вода) не остава трева заради преизпасване и утъпкване.

 

2. В периода 2009-2014 броят на говедата непрекъснато се увеличава за сметка на овцете. През 2009 г. са пашували 3514 овце и 2529 говеда. През 2014 г. овцете спадат на 2598, а говедата стават 2877 бр. За пет години овцете намаляват с 916 бр. Говедата, от своя страна, се увеличават с 348 бр. и съответно завземат още 696 ха от територията на овцете. Ако приравним броя животни към нормите за паша, излиза, че през 2014 г. говедата са използвали 5754 ха от пасищата, а овцете 1039,2 ха. Това означава, че на говедата е била предоставена 5,5 пъти повече площ от тази на овцете.

 

3. Не се стимулират автохтонните породи– каракачанската овца традиционно е пасяла в парка преди 2007 г. След стартирането на програмата Пасторализъм (към Програмата за развитие на селските райони – ПРСР) в нея се включват различни животновъди, като част от тях започват да пасат неавтохтонни породи, а други получават разрешителни и субсидии за паша без въобще да пасат животни. Предимство не се дава и на каракачанските коне. По този начин се запълват квотите за паша на този вид с неприоритетни породи.

 

4. Въпреки че е заложен в ПУ, мониторинг за въздействието на пашата върху тревните местообитания липсва. Не е известно да са правени такива изследвания от експерти към парка.

 

5. Съществува конфликт с туристите, защото често се пашува на по-малко от 100 м. от туристическите пътеки. Това е проблем както за туристите (овчарски кучета, замърсяване), така и за животновъдите (привличане или прогонване на овчарските кучета). Туристическите пътеки трябва да се ползват за преминаване (прокари), но не за установяване на стадата.

 

 

Предложения за ЧАСТ 3.1. ЗОНИРАНЕ И ФУНКЦИОНАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЗОНИТЕ

 

Зоната за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми следва в Плана за управление да се раздели на две зони - за горски екосистеми и за тревни и други екосистеми. Нормите за ползване и управление на тревните екосистеми са много различни от горските особено по отношение на пашата.

 

Освен това към основните части на Плана за управление трябва да има ясна карта на местата, разрешени за паша. След като е наличен проект за такава карта, тя трябва да се обсъди с всички заинтересовани страни.

 

 

Предложения за ЧАСТ 3.2. РЕЖИМИ И НОРМИ

 

В ЗАБРАНИ да се въведе следният текст:

-          Забранява се пашата на животни без пастир;

-          Забранява се пашата на по-малко от 100 м. от маркираните туристически пътеки;

-          Забранява се пашата на едър рогат добитък на по-малко от 100 м. от езера и на стръмни терени;

-          Забранява се предоставянето на площи за едновременна паша на едър и на дребен рогат добитък.

 

В УСЛОВИЯ да се въведе следният текст:

-          С предимство се предоставят места за пашуване на автохтонните породи. След като се издадат разрешителни за паша на автохтонни породи, се приемат заявления за паша на други породи. 

-          Поне 50 % от площите за паша в парка да се предоставят за паша на дребен рогат добитък.

-          При издаване на разрешителни за паша, служителите на парка провеждат инструктаж на пастирите относно режима на ползване на пасищата в конкретния район.

-          Прокарите(места за преминаване на животните) се определят съгласно проект за пашата.

-          Продължителността на ползване на  всяко конкретно  пасище да се съобразява със състава на растителната покривка, продуктивността и метереологичните условия след експертната оценка  на специалист или служител от парка.

-          Пашата да започва, когато тревостоят е на височина 8-10 см., ако пасището ще се ползва от овце; и 15-30 cм.,  ако пасището ще се ползва от  крави, като в началото на вегетацията на местата, които са най-силно охрастени, да се прилага т. нар. целенасочена паша.

-          При намаляване на тревното покритие под 60 % на определени пасищини територии да се прилага редуване на пасищата.

 

 

Предложения за ЧАСТ 4.3. ПРОЕКТИ

Към проектите да се добавят:

-          Поставяне на указателни табели за туристите на видни и посещавани места в парка, в близост до зони, определени за паша, как да се държат с овчарски кучета.

-          Проект за създаване на 7 броя информационни пунктас възможност за продажба на местни продукти в най-посещаваните места в парка и подстъпите към него.

 

 

Предложения за ЧАСТ 4.4. ОПЕРАТИВНИ ЗАДАЧИ

 

Да се добавят следните задачи:

-          Да се извършва съвместен контрол на ДНП с Министерството на земеделието и храните за издаване и спазване на разрешителните за паша в парка и получаването на субсидии.

-          Да сеопростят процедурите за издаване на разрешителни.

-          Да се въведе задължителна седмична проверкана прилагането на задълженията на животновъдите в зоните за паша от служителите на парка.

-          Да се предостави достъп до информация за начина на провеждане на пашата навсички заинтересованистрани.

Край на етап 2 след:

С цел съобразяване с основните заложени в плана за управление цели, запазване на естествения характер на представителни горски екосистеми и опазване на биоразнообразието и взимайки предвид проведените на интернет платформата www.prozrachniplanini.org дискусии, ви представяме , ви представяме нашите предложения. Запазваме се правото да ви внесем становища и по други теми, свързани с проекта на План за управление.

 

Предложения за ЧАСТ 3.2. РЕЖИМИ И НОРМИ

 

Към 3.2.4. Режими, норми или препоръки определени допълнително за зоните, свързани със спецификата им, режими за "Зона за опазване на горските, високопланинските тревни, езерни и речни екосистеми" (съответно за "Зона за опазване на горските екосистеми и отдих" по ПУ-2004)

 

да се редактира текстът:

"Планиране на поддържащи, направляващи и възстановителни дейности в горите"

 

на:

"В горите се забранява всякаква човешка дейност освен поддържащи и възстановителни дейности в горски култури“

 

 

Предложения за ЧАСТ 4.3. ПРОЕКТИ

 

Да се допълни списъка с проекти с:

Трансформиране на горски култури в близки до типичните за местообитанието гори

 

 

МОТИВИ:

 

Първоначално описаният текст „Планиране на поддържащи, направляващи и възстановителни дейности в горите“ допуска нарушаване на естествения характер на изключително добре запазени вековни гори и на представителни горски екосистеми в НП „Пирин“, чрез планиране и извършване на неприсъщи за национален парк лесовъдски мероприятия. Така записаният текст дава възможност за изпълнение на дейности в директно противоречие с описаните главни цели в плана за управление,

 

Първа главна цел: 

 

„..Съхраняване естественото състояние, целостта, единството и качествата на ландшафта и неговите компоненти, запазване естественото състояние на представителните, типични и уникални елементи на ландшафта като клекови и мурови формации, суходолия, скални стени, пропасти, водопади, езера, ледникови релефни форми и др.“ и

Съхраняване територията на НП „Пирин“ като представителен пример за екологичните и биологичните процеси по време на еволюцията и развитието на екосистемите и на колонийте от земната, водната, крайбрежната флора и фауна, обект – характеризиран от науката като формообразувателен център за флората и фауната“;

 

Възможно е противоречие и с Втора главна цел:

 

Опазване на представителни за РБългария и за Европа типове природни местообитания и местообитания на растителни и животински видове”, конкретно „Запазване естествения характер на горските местообитания и особено на вековните гори, както и самовъзстановяването на гората в безлесните територии;“

 

Има противоречие и с основните цели за управление на зоните в парка, Цел първа:

 

„Поддържане естествения характер на горските насаждения и високопланинските тревни и храстови съобщества, възстановяване на негативни промени от естествен и антропогенен характер,”

 

както и с описаните в т. 3.2.1. Режими и норми общовалидни за цялата територия на Националния парк по ползване на ресурсите, строителство и инфраструктура, Режими, произтичащи от чл. 21 от Закон за защитените територии/ЗЗТ, а именно режим 14. „намеса в биологичното разнообразие”

 

Считаме, че в плана за управление трябва изрично да става ясно, че лесовъдски намеси в горите са допустими само за трансформиране на горски култури в близки до типичните за местообитанието гори. Както е подчертано в т.  1.22.5. „Формулиране на основните и специфичните проблеми на територията“, един от основните проблеми в горите в НП „Пирин“ е

 

"Дейностите по извеждането на сечи отгледни и санитарни, както и изваждане на суха и паднала маса се извършват от местното население. Не е гарантирано извеждане на професионална сеч за опазване на оставащите дървета".

 

Това е предпоставка за отсичане на биотопни дървета, прекомерно голямо изнасяне на мъртва дървесина, неправилно отсичане на стари дървета, които погрешно са счетени за болни. Подобни случаи има във вековни гори от бяла мура в долината на х. Бъндерица през предходните 10 години.

 

Всички подобни дейности противоречат на целите за запазване на естествения характер на горите, запазването на естественото им състояние и представителен пример за екологичните и биологични процеси и опазването на биоразнообразието. Други санитарни мероприятия в екстремни ситуации са възможни по реда на Закон за защитените територии;

 

В същия дух е необходимо прецизиране и на текста в 3.2.4. „Режими, норми или препоръки определени допълнително за зоните, свързани със спецификата им“, режими за „Зона за туризъм ”, Режим 12) „Планиране на поддържащи, направляващи и възстановителни дейности в горските и безлесни територии“

Край на етап 2 след:

Инициативата „Прозрачни планини“ представя становище по отношение риболова и зарибяването в Национален парк „Пирин".

 

Ние от инициативата „Прозрачни планини“ приветстваме, че планът за управление на НП „Пирин” цели да регулира дейностите по зарибяване и риболов, като риболовците следва да се съобразяват с опазването на естествените екосистеми. Считаме, че това ще е предпоставка риболовът да допълва туристическия продукт и да носи приходи на местните общности, без да е в ущърб на природата. 

 

Предложения за ЧАСТ 1.16.6 Лов, риболов, събиране на природни продукти

 

Текстът следва да се допълни с:

 

"Откакто е създаден Национален парк „Пирин“ все повече хора практикуват риболов като спорт и все по-малко, за да се изхранват. Ако се постигнат достатъчно значими рибни ресурси в Парка, това може да бъде допълнителен ресурс за местното население и да осигури допълнителни приходи от риболовен туризъм. Дирекцията на парка би могла да промотира такъв тип туризъм в сътрудничество с риболовните клубове и къщите за гости около парка.

 

Режимите и нормите на ПУ на НП „Пирин“ 2004-2014 г. за риболов не са достатъчно добре комуникирани с посетителите на парка и местните хора. Това е причина за чести нарушения в защитената територия. През последните 10 години значими нарушения са свързани с риболов в Резерватна зона (Ia) и Зоната за ограничаване на човешкото присъствие (IIb). Това е причина за безпокойство на фауната, замърсяване, нерегламентирано бивакуване и палене на огън.

 

Премахването на ограниченията за риболов на чужди видове (сивен и дъгова пъстърва) е добра стъпка в посока възстановяване на естествените рибни популации. Зарибяването с балканска пъстърва от "Тошков чарк" (в т.ч. от дирекцията на парка), обаче е съществен риск за възстановяването на автохтонната ихтиофауна. Това зарибяване е извършено в нарушение на норма 54 от ПУ-2004 "Зарибяване се извършва само с балканска пъстърва, с произход на зарибителния материал от територията на парка, което се доказава с генетичен сертификат, издаден въз основа на ДНК анализ".

 

Един от пропуските в нормите е, че няма обособени участъци за практикуване на риболов тип "хвани-пусни"."

 

 

Предложения за част 1.21.1. Уязвимост

 

Текстът:

 

"Според препоръките от План‘04, от 2007 г. до момента се извършва зарибяване със зарибителен материал на балканска пъстърва с установен произход"

 

да се замени с

 

"В нарушение на препоръките на План'04, от 2007 г. до момента се извършва зарибяване със зарибителен материал от Родопите ("Тошков чарк"), а не от Пирин." 

 

В необходимост от мерки/препоръки да се допълни:

 

"Да се извърши генетичен анализ на рибните популации в националния парк. Да се създаде рибовъдно стопанство за размножаване на балканска пъстърва от автохотонни популации с лаборатория. Да се извършва зарибяване с произход на зарибителния материал само от автохтонните популации от територията на парка."

 

 

Предложения за ЧАСТ 3.2. РЕЖИМИ И НОРМИ

 

При определяне на речните участъци и езерата, които са разрешени за риболов (приложение към Плана за управление), да се консултират всички риболовни клубове от Благоевградска област, както и другове клубове и организации от страната, специализирани в риболов и зарибяване на балканска пъстърва.

 

Към Общи забрани за НП Пирин да се допълнят следните забрани:

 

"1. Пренасяне, превозване на зарибителен материал и зарибяване на реки и езера без разрешение.

2. Зарибяване на реки и езера, освен със зарибителен материал от автохтонни популации от територията на парка. 

3. Риболов и риборазвъждане извън посочените с План'14 езера и водни течения, както и  извън годишния план за риболов и зарибяване на ДНП.

4. Риболов в тъмната част на денонощието."

 

 

В Условия за любителски риболов да се промени текста:

 

"1). След еднодневен риболовен излет, при осъществяване на риболов в събота, неделя и на празнични дни риболовците запазват за себе си до 2 кг пъстървови риби, но не повече от 6 бройки.

2). В делнични дни риболовците са длъжни да пускат обратно всяка уловена пъстървова риба.

3). За всички останали видове риба риболовците запазват до 3 кг, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло.

4). В случаите на улов на жаби и раци задържат до 50 екземпляра."

 

Както следва:

 

„1). При практикуване на любителски риболов на територията на НП Пирин се забранява риболовците да запазват за себе си риби от видовете лещанка и планински кефал.

2). След еднодневен риболовен излет при осъществяване на риболов в събота, неделя и на празнични дни, риболовците запазват за себе си до 2 кг балканска пъстърва, но не повече от 8 бройки или един ексземпляр по-голям от 2 кг. За американска пъстърва и сивен няма ограничения, извън тези в Закона за рибарството и аквакултурите и подзаконовите актове.

3). В делнични дни риболовците са длъжни да пускат обратно всяка уловена пъстървова риба.

4). В случаите на улов на жаби и раци задържат до 50 екземпляра."

 

 

Към Условия за любителски риболов да се допълнят следните:

-          „Годишният план за риболов и зарибяване на ДНП се консултира с риболовни клубове от Благоевградска област, както и с други клубове и организации от страната, специализирани в риболов и зарибяване на балканска пъстърва. В годишния план да се обособят речни участъци за риболов "хвани-пусни"

 

 

Предложения за ЧАСТ 4.3. ПРОЕКТИ

 

Да се допълнят следните проекти:

-         Създаване на рибовъдно стопанство за размножаване на балканска пъстърва от автохотонни популации с лаборатория.

-         Размножаване на балканска пъстърва от автохотонни популации.

-         Осигуряване доброто състояние на рибните ресурси в участъците от реките от границата на парка до вливането им в р. Места и р. Струма - съвместни проекти между ДНП, НПО, общини и други заинтересовани институции.

-         Извършване на информационна кампания за местата и начините на практикуване на любителски риболов, за да се избягват конфликтите и нарушенията.

-         Проучване на оцелелите местни популации и развъждане в специализирани рибарници.

Край на етап 2 след:

С цел решаване на проблема с нерегламентираното ползване на МПС и по-конкретно моторни шейни в парка и взимайки предвид проведените на интернет платформата www.prozrachniplanini.org дискусии, ви представяме нашите предложения. 

 

Предложения за ЧАСТ 1.22.5. Формиране на основните и на специфичните проблеми на територията

 

До 2004-та моторни шейни са се ползвали само за спасителни акции, за достигане на хижи и заслони по горски пътища и склонове с леки наклони. До тогава не са съществували мощни машини, с които да се придвижва човек по стръмни планински терени. В ПУ-2004 има изрична забрана, свързани с  ползването на МПС на територията на парка. В тази категория попадат и моторните шейни. Изрични текстове, свързани с моторни шейни няма поради отсъствието на проблема.

 

Режимите в ПУ-2004, свързани с ползването на моторни превозни средства - моторни шейни се нарушават масово през последните десет години, с тенденция към засилване на броя и обхвата на нарушенията. Мерките взимани от парковата охрана, въпреки доброто желание на дирекцията, са неефективни и нарушенията продължават, като основни зони на концентрация на нарушения по наши наблюдения са: района на х. Беговица, Беговишки циркус и заслон Тевно езеро, района на хижа Вихрен и  Бъндеришки циркус, района на хижа Безбог и циркуса на Попово езеро. В последните години зачестиха и своеобразни ‘преходи’  с преминаване на групи от моторни шейни по маршрути хижа Вихрен  - Спанополски циркус - хижа Беговица, хижа Беговица- заслон Тевно езеро - хижа Безбог, хижа Беговица-Солищата-хижа Пирин и др. включително с навлизане на територията на резерват Юлен и преминаване през замръзнали високопланински езера.  Става популярна и практиката за изкачване на алпийските проходи и върхове на Пирин планина с високопроходими моторни шейни, включително вр. Вихрен и  вр. Каменица. Тази особено рискова практика води до сериозни рискове от аварии и разбиване на моторни шейни, водещи до разливи на машинно масло и гориво, които могат да имат пагубен ефект върху езерните и речни екосистеми на националния парк.

 

В последните години е налице сериозен конфликт между голям брой  традиционно посещаващите зимен Пирин туристи, възползващи се от предлаганите от планината рекреационни възможности, свързани не на последно място с отсъствието в планината на моторни превозни средства и идващите с тях замърсяване на въздуха и силен шум,  и малка група каращи моторни шейни, които третират Пирин като своеобразна арена за моторни спортове.  Навлизането на моторни шейни в теритроята на парка нанася и сериозни вреди на реномето на Пирин планина като световна дестинация за зимен алтернативен туризъм (преходи със ски, снегоходки, алпинизъм).

 

Мерките за охрана на парковата дирекция се неефективни поради невъзможността на парковата охрана да патрулира постоянно територията на парка зимно време, поради невъзможността парковата охрана да преследва нарушителите, рискувайки живота си в лавиноопасни зимни терени, поради недоброто сътрудничество с полицията, които имат правомощия да налагат глоби и санкции,  както и  поради невъзможността да парковата охрана да спре физически  нарушителите, преминаващи често против нарежданията на парковите служители през охранителните постове и бариери (например в района на х. Беговица). Друга сериозна пречка за справяне с проблема е липсата на регистрационни номера на моторните шейни (не присъстват като категория МПС в закона за движение по пътищата), което прави санкционирането на нарушителите още по-трудно, дори и при присъствие на представители на полицията.

 

 

Предложения за ЧАСТ 3.2. РЕЖИМИ И НОРМИ

 

Предлагаме запазването на режимите и нормите за ползване на МПС-та на територията на НП Пирин:

 

А. Към режими и норми общовалидни за цялата територия на Националния парк

 

да се добави следния текст:

 

ЗАБРАНИ:

 

4) Движение и паркиране на МПС извън определените и означени за това места, освен при изпълнение на служебните задължения на служители от Дирекцията на НП „Пирин”, Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерство на отбраната (МО) и други държавни органи;

5) Извършването на каквито и да било дейности, които са източник на шумово замърсяване, създаващо пречки за пълноценен отдих или нарушаващо нормалните условия в местообитанията на животинските видове населяващи територията на парка;

11) Използване на моторизирани средства, освен при изпълнение на неотложни дейности в горите и спасителни акции.

 

Предложения за ЧАСТ 4.3. ПРОЕКТИ

 

Да се допълни списъка на проекти с:

 

1. Проект за поставяне бариери на подстъпите/пътищата, по които се навлиза във високата планина и се достига до снега (района на х. Беговица, района на хижа Вихрен, района на хижа Безбог, района на хижа Пирин, района на Попина лъка)

2. Изготвяне на план за справяне с нарушенията за движение и паркиране на МПС (в т.ч. моторни шейни) във взаимодействие с органите на МВР. Поставяне на регистрационен номер на всички МПС (в т.ч. моторни шейни) ползвани от ДНП Пирин, ПСС и държавни органи в парка.

3. Образователна програма за вредите от нерегламентираното движение на МПС като заплаха с последствия за:

-       водните ресурси (риск от замърсяване с моторни масла/гориво)

-       растенията (омачкване и газене)

-       дивите животни (стрес в най-тежкия за оцеляване сезон на годината)

-       шумово замърсяване

-       намаляване на рекреационната стойност на Пирин

4. Изготвяне в срок от шест месеца от приемане на ПУ-2004 на “План за ползването на моторни шейни от хижари, обслужващи отдалечени и трудно достъпни обекти” като з. Тевно езеро, з. Спано поле и др. Планът да включва ясно упоменаване на позволените за ползване маршрути за достигане на местата, честота на използване, тип моторна шейна която ще се ползва, име на ползвателя и др.

 

 

МОТИВИ:

 

Ползването на моторни шейни е абсолютно забранено във всички природни и национални паркове в Алпите.  Тези машини намират практическо  приложение единствено в необятните северни територии на страни като Канада, САЩ и Русия, където са преди всичко средство за придвижване от жизнена необходимост.

 

Ограничаването на навлизането на моторни шейни в алпийската част на НП Пирин е сравнително лесно изпълнима задача, състояща се в поставянето на постове на няколкото пътни артерии извеждащи тези машини към снежната част на Пирин, а именно пътят Сандански-х. Беговица, Банско- Шилигарника, Добринище – х. Гоце Делчев. Необходима е и по-добра координация с органите на МВР, както и анализ на евентуалните законодателни проблеми, непозволяващи санкционирането на нарушителите към момента.

Край на етап 2 след:

Инициатива „Прозрачни планини“ представя своето становище относно проекта на Плана за управление на Национален парк „Пирин” (2014-2023), публикуван на интернет-страницата www.pu-pirin.com. Считаме, че на някои от нарушенията в парка следва да се обърне по-сериозно внимание, като описателната част трябва да се запише в части 1.20, 1.21, 2.2. и/или 2.3., а предложенията за решаване на проблемите - в части 3.2., 4.3. и/или 4.4. При нужда от по-голяма конкретика сме готови да обсъдим предложенията:

 

 

Нарушения от страна на собственици и наематели на хижи и заслони в парка:

 

Собствениците и наемателите често получават разрешително за добив на дърва за хижите и заслоните, но дървата се добиват за лично ползване, а туристическите обекти се оставят с недостатъчно дърва за зимата. Друго нарушение, установявано в защитената територия е, че в почти всички хижи, заслони, както и пастирски биваци се изгарят пластмасовите отпадъци в печките. Често се наблюдава предприемане на дейности от наематели и ползватели на ресурси и обекти в НП без да се съобразяват и съгласуват с дирекцията. Друг проблем, свързан с туристическите обекти и другите сгради в парка, е замърсяването на водите от отпадъчни води. Обектите често са с попивни септични ями или въобще са без такива. На местата, където има изградени бетонни септични ями, те са стари и от тях се просмукват мръсните води.

 

Предложения:

-          Рейнджърите трябва да упражняват засилен контрол върху извозването на дърва от парка.

-          Трябва наемателите да бъдат задължени с плана за управление да събират и извозват разделно твърдите битови отпадъци.

-          Да се предвидят семинари и обучения за повишаване на екологичната култура на тези хора и подобряване връзката между МОСВ, ДНП и БТС. При отдаването на туристически обект да се изисква концепция за вижданията на бъдещия наемател за развитието на обекта и използването на ресурсите, които предлага паркът.

-          Да има изискване за поставяне на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води на сградите в парка, което да бъде допълнено със срок и санкции. Да се предвидят съвместни действия между МОСВ, ДНП и БТС, за да се гарантира, че до 2020 година всички сгради ще имат пречиствателни съоръжения.

 

 

 

Нарушения, свързани с водохващания на водноелектрически централи в парка

 

Има противоречие между Закона за защитените територии и Закона за водите. Според чл.70, т.1. на ЗЗТ Служителите от парковата охрана в поверените им райони: охраняват горите, земите и ВОДНИТЕ площи от незаконни ползвания и дейности. А от друга страна в чл.1, ал.2 на Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейности по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост (обн.14.06.2005г.) се казва, че дейностите, свързани с водите, се осъществяват в съответствие със Закона за водите, тоест контролът е от Басейнова дирекция - Благоевград. Контролът от страна на БД не е икономически изгоден, нито ефективен. Парковите служители са ежедневно на терен и виждат какво става по речните корита за разлика от служителите на Басейнова дирекция. Тези противоречия са причина често недобросъвестни ползватели да се измъкват безнаказано при неспазване на изискванията за воден отток в реките.

 

Предложение:

 

Контролът на водохващанията да се вмени на парковата охрана.

 

 

Нарушения, свързани с нелегитимация и липса на съдействие на парковата охрана:

 

Редовен проблем е неносенето на лични документи от посетителите и най-вече нежеланието им да ги представят на парковата охрана при поискване. Има грешно разбиране, че само полицията може да проверява личните документи.

 

Предложение:

 

Да се подчертае в плана за управление и в информационните материали на парка, че носенето на лични документи е задължение, валидно и в планината. Да се отбележи и че посетителите са задължени да съдействат на парковата охрана, което включва и легитимация (чл.73 от ЗЗТ: Органите на държавната и местната власт, организациите и лицата се задължават да оказват съдействие на служителите от парковата охрана при изпълнение на служебните им задължения).

 

 

 

Нарушения, свързани с бране на билки, горски плодове и гъби с търговски цели:

 

В ЗЗТ и ПУ е посочено, че билки, горски плодове и гъби трябва да се берат за лични нужди. Често се наблюдават хора, берящи тези плодове с търговска цел. Брането става с т.нар. „комбайни”, което при липса на контрол може да доведе до опустушаване на находищата. В последните години контролът на тази дейност е занижен.

 

Предложения:

-          Да се предвиди програма за оценка на влиянието на дейността върху биоразнообразието;

-          Да се засили контролът;

-          Да се предложат забрани на определени места.

Край на етап 2 след:

Инициатива „Прозрачни планини“ представя своето становище относно проекта на Плана за управление на Национален парк „Пирин” (2014-2023), публикуван на интернет-страницата www.pu-pirin.com във връзка с Парковата охрана. При нужда от по-голяма конкретика сме готови да обсъдим предложенията:

 

Нарушения от страна на собственици и наематели на хижи и заслони в парка:

 

Собствениците и наемателите често получават разрешително за добив на дърва за хижите и заслоните, но дървата се добиват за лично ползване, а туристическите обекти се оставят с недостатъчно дърва за зимата. Друго нарушение, установявано в защитената територия е, че в почти всички хижи, заслони, както и пастирски биваци се изгарят пластмасовите отпадъци в печките. Често се наблюдава предприемане на дейности от наематели и ползватели на ресурси и обекти в НП без да се съобразяват и съгласуват с дирекцията. Друг проблем, свързан с туристическите обекти и другите сгради в парка, е замърсяването на водите от отпадъчни води. Обектите често са с попивни септични ями или въобще са без такива. На местата, където има изградени бетонни септични ями, те са стари и от тях се просмукват мръсните води.

 

Предложения:

-          Рейнджърите трябва да упражняват засилен контрол върху извозването на дърва от парка.

-          Трябва наемателите да бъдат задължени с плана за управление да събират и извозват разделно твърдите битови отпадъци.

-          Да се предвидят семинари и обучения за повишаване на екологичната култура на тези хора и подобряване връзката между МОСВ, ДНП и БТС. При отдаването на туристически обект да се изисква концепция за вижданията на бъдещия наемател за развитието на обекта и използването на ресурсите, които предлага паркът.

-          Да има изискване за поставяне на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води на сградите в парка, което да бъде допълнено със срок и санкции. Да се предвидят съвместни действия между МОСВ, ДНП и БТС, за да се гарантира, че до 2020 година всички сгради ще имат пречиствателни съоръжения.

 

 

 

Нарушения, свързани с водохващания на водноелектрически централи в парка

 

Има противоречие между Закона за защитените територии и Закона за водите. Според чл.70, т.1. на ЗЗТ Служителите от парковата охрана в поверените им райони: охраняват горите, земите и ВОДНИТЕ площи от незаконни ползвания и дейности. А от друга страна в чл.1, ал.2 на Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейности по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост (обн.14.06.2005г.) се казва, че дейностите, свързани с водите, се осъществяват в съответствие със Закона за водите, тоест контролът е от Басейнова дирекция - Благоевград. Контролът от страна на БД не е икономически изгоден, нито ефективен. Парковите служители са ежедневно на терен и виждат какво става по речните корита за разлика от служителите на Басейнова дирекция. Тези противоречия са причина често недобросъвестни ползватели да се измъкват безнаказано при неспазване на изискванията за воден отток в реките.

 

Предложение:

 

Контролът на водохващанията да се вмени на парковата охрана.

 

 

 

Нарушения, свързани с нелегитимация и липса на съдействие на парковата охрана:

 

Редовен проблем е неносенето на лични документи от посетителите и най-вече нежеланието им да ги представят на парковата охрана при поискване. Има грешно разбиране, че само полицията може да проверява личните документи.

 

Предложение:

 

Да се подчертае в плана за управление и в информационните материали на парка, че носенето на лични документи е задължение, валидно и в планината. Да се отбележи и че посетителите са задължени да съдействат на парковата охрана, което включва и легитимация (чл.73 от ЗЗТ: Органите на държавната и местната власт, организациите и лицата се задължават да оказват съдействие на служителите от парковата охрана при изпълнение на служебните им задължения).

 

 

 

Нарушения, свързани с бране на билки, горски плодове и гъби с търговски цели:

 

В ЗЗТ и ПУ е посочено, че билки, горски плодове и гъби трябва да се берат за лични нужди. Често се наблюдават хора, берящи тези плодове с търговска цел. Брането става с т.нар. „комбайни”, което при липса на контрол може да доведе до опустушаване на находищата. В последните години контролът на тази дейност е занижен.

 

Предложения:

-          Да се предвиди програма за оценка на влиянието на дейността върху биоразнообразието;

-          Да се засили контролът;

-          Да се предложат забрани на определени места.

Край на етап 2 след:

С цел спазване на нормите на чл. 21 на Закона за защитените територии и решенията на ЮНЕСКО във връзка с Обекта на световното наследство Пирин и взимайки предвид проведените на интернет платформата www.prozrachniplanini.org дискусии, представяме нашите предложения по отношение на съществуващите ски-зони и спортни съоръжения в НП Пирин и възможността за ново строителство и ремонт. 

 

Предложения за ЧАСТ 1.16.3.4. Ски-зони на територията на парка

 

Да се добави следното описание:

 

До 1986 година са изградени 6 въжени линии в ски зона Банско, 1 в ски зона Добринище и няколко “преносими” влека – 3 в м. Икрище; 2 при х.“Безбог”; по 1 при х. “Бъндерица”, х. “Каменица”,  х. “Яворов”. Постороени са 5 писти в ски зона Банско и 1 в ски зона Добринище. В периода 2001-2003 са изградени още една кабинкова въжена линия  гр. Банско - м. Бъндеришка поляна, 3 седалкови лифта, 3 влека и 5 нови писти.

 

През 2000 г. е утвърден Териториално устройствен план (ТУП) на “Ски-зона с център Банско” и ОВОС към него. Утвърденият ТУП на ски зоната и издадената концесията на „Юлен” АД предоставя правото да се построи и ползва ски зона върху 995 декара изключителна държавна собственост.

 

До 2004 г. са изградени съоръженията, предвидени в ТУП.

 

През 2005 г. Община Банско приема промяна на Териториално-устройствения план на ски зона Банско, която не се съобразява с Плана за управление на Национален парк Пирин и на практика е незаконен. Въпреки това промяната в плана е разрешена от директора на РИОСВ Благоевград. В новия план са предвидени и изграждането на нови писти.

 

След 2008 г. общините Разлог и Банско внасят предложения за изграждане на нови ски писти и съоръжения в НП Пирин в районите на Банско, Добринище и Кулиното. Тези предложения противоречат на Плана за управление и на Закона за защитените територии.

 

През 2009 г. анализ на сателитна снимка от ски зона Банско показва, че за изграждането на ски зоната е изсечено два пъти повече гора като площта на ски зоната надхвърля около два пъти площта съгласно концесията.

 

2011 - общините Разлог и Банско предлагат да се промени Плана за управление на Национален парк Пирин с цел 8-кратно увеличение площта на ски пистите, 4-кратно увеличение броя на лифтовете, развитието на 2 нови ски курорта над Разлог и Добринище и двойно разширение на ски зоната над Банско.

 

2011 -  съгласно доклад на МОСВ „Юлен” АД ползва с около 650 декара повече от разрешеното от концесията за ски зона Банско. Това означава, че около 40% от съоръженията в ски зона Банско са незаконни.

 

 

Предложения за ЧАСТ 3.1. ЗОНИРАНЕ И ФУНКЦИОНАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЗОНИТЕ

Съгласно решение на ЮНЕСКО да не се променя Зоната за туризъм спрямо План'04. Да отпадне Специалната буферна зона. Територията, предложена за Зона за туризъм, да се включи в някоя от другите зони.

 

 

Предложения за ЧАСТ 3.2. РЕЖИМИ И НОРМИ

 

В Забрани за цялата територия на НП Пирин да се въведе следният текст, уточняващ чл.21.1. от ЗЗТ:

 

"На територията на парка се забранява строителство, освен на:

-         туристически заслони и хижи,

-         водохващания за питейни нужди,

-         пречиствателни съоръжения,

-         сгради и съоръжения на Дирекцията на Националния парк и на Планинската спасителна служба,

-         места за отдих и беседки

-         палаткови лагери,

-         подземни комуникации,

-         ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения, без промяна на предназначението. "

 

В Условия да се въведе текст, за които предлагаме две алтернативни формулировки:

 

"При ремонт на съществуващи ски лифтове и ски влекове се разрешава модернизация, в т.ч. и замяна на едно съоръжение с друго, без да се удължава или разширява използваната просека."

 

или

 

"При ремонт на съществуващи ски лифтове и ски влекове се разрешава модернизация, в т.ч. и замяна на едно съоръжение с друго, при използване на съществуващите просеки.”