Начало
Дискусии
План за управление на Национален парк Рила

План за управление на Национален парк Рила

Коментари:
0
Край на етап 1 след:
Национален парк „Рила“ обхваща около една трета от най-високата планина на Балканския полуостров. През 2016 г. се очаква да бъде приет от Министерски съвет новият План за управление на парка, основният законов инструмент за управление на парка през следващия 10-годишен период. Сега действащият план беше приет през 2001 г. и ще действа докато не бъде одобрен новият. 
 
В процеса на изготвяне през 2015 г. бяха проведени редица работни срещи и две обществени обсъждания. Експерти и доброволци на инициативата „Прозрачни планини“, неправителствени организации и други заинтересовани страни участваха активно в целия процес. Благодарение на това бяха нанесени някои значителни подобрения в текстовете, но все още в проекто-плана не са изчистени основни проблеми, които биха влошили значително управлението на националния парк.
 
Продължаваме дискусия по няколко теми относно управлението на националния парк. Дайте Вашето мнение като коментари в отделните параграфи. 
1. Отслабват ли се режимите на НП Рила и другите паркове в България?
2. Планът за управление трябва ли да стане по-общ и с изцяло нови режими? 
3. Зониране на Национален парк „Рила“
4. Гори и горско стопанство
5. Туристически натиск в района на Седемте Рилски езера
 
Вашето участие в дискусията е важно, за да намерим оптималното решение за бъдещето на Рила.
Коментари (0)
Коментари:
0
Край на етап 1 след:
Част 4 на плана за управление е най-важната за защитената територия. В тази част се съдържат режимите (забрани, норми, препоръки) и зонирането. 
Съгласно Закона за защитените територии (ЗЗТ), планът за управление трябва ясно да показва какво ще се прави през периода на действието му.
 
Сега действащият план на НП “Рила” 2001-2010 г. по същата логика формулира:
1. Всички забрани, които са по закон и заповед за обявяване на парка;
2. Допълнителни забрани, норми и препоръки, които да са валидни за цялата територия на парка; 
3. Специфични режими за всяка една от зоните на парка.
 
Важното е, че режимите по зони са изписани така: 
"Забраняват се всички дейности с изключение на: ...". 
 
Така например разрешеното строителството е ясно формулирано и не подлежи на двусмислена интерпретация:
- в Зоната за туризъм: само туристически заслони по утвърден проект и съоръжения за образователни дейности;
- в Зоната за сгради и съоръжения (площ от 1000 ха): различни разрешени по закон съоръжения, възстановяване на хижа Белмекен, изграждане на къмпинги и ремонт на сгради и съоръжения; 
- в Многофункционалната зона: единствено изграждане на планираните в Приложение 31 контролни пунктове за охрана на парка. 
 
В момента сме в период на пренаписване на режимите на всички паркове, което крие голям риск за природата. Съгласно указание на бившия директор на НСЗП Михаил Михайлов  забраните не трябва да повтарят тези, указани в Закона за защитените територии (ЗЗТ). В същото време в плановете за управление, в т.ч. и новия проекто-план на НП "Рила" 2015-2024 г., всички дейности могат да  бъдат разрешени с изключение на някои конкретни забрани. Така няма да могат да се предвидят всички възможни дейности, които някой може да измисли да извършва в парка. Например в "Многофункционалната" зона, която обхваща над 50% от НП Рила, всички дейности се планира да бъдат разрешени с изключение на:
забраните, формулирани в ЗЗТ (които могат да бъдат променени от депутатите);
общите забрани за цялата територия на парка (които не регулират строителството например);
и една единствена допълнителната забрана за зоната - забрана за нощна паша.
 
Как считате, че трябва да се изписват забраните в плановете за управление?
Коментари (0)
Коментари:
0
Край на етап 1 след:
Изпълнителите на новите планове за управление на НП Рила, НП Пирин и ПП Витоша са ги разработили като по-общи, рамкови документи.  Какво конкретно ще се извършва в парковете ще се решава впоследствие. В нито един от трите проекто-плана няма конкретика за планирано ново строителство, а всичко се оставя за решаване с подробни устройствени планове (ПУП).
 
Това е неправилно по следните причини:
1. В нарушение е на чл. 22 на ЗЗТ (Зоните по чл. 19, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им.); 
2. Планира се бъдещето на парка „на парче“;
3. Създава се несигурност за бъдещето на планините;
4. Главните архитекти на общините ще имат водеща роля при определянето на бъдещото строителство;
5. Избягва се екологичната оценка на целия план. 
 
Допълнителен проблем е, че не се актуализират старите режими, а се планират изцяло нови такива. Това е проблем за управлението на даден парк, защото реално действащият план за управление не се взима предвид при разработване на новия. Вероятно това се дължи на една неаргументирана промяна в Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии от 2000 г. Тя е изменена с публикация в Държавен вестник №55 от 20 юли 2012 г., като е вмъкнат нов текст " § 1.  По смисъла на наредбата "актуализация на план за управление" е изготвяне, приемане или утвърждаване на нов план за управление."  Този текст противоречи на духа и целите на Закона за защитените територии, където навсякъде се говори за "актуализация" на всеки 10 години на вече действащите планове.
 
Считате ли, че е редно толкова съществено да се променят режимите в защитените територии в България и в частност в Национален парк „Рила“?
Коментари (0)
Коментари:
0
Край на етап 1 след:
В План 2015-2024 г. се предвижда запазването на петте обособени зони от предишния План за управление, но с някои промени в площите - вижте картата.
 
Зоните са както следва:
• Зона "Резервати" (16214,1 ха): включва граници на четирите резервата “Скакавица”, “Парангалица”, “Ибър”, “Централен Рилски”;
• Зона "Ограничено човешко въздействие" (ОЧВ) (15363,7 ха): включва територии около резерватите и такива, които да осигурят връзката между тях; 
• Зона "Туризъм" (41,8 ха): основно места за пешеходен и специализиран туризъм;
• Зона "Инфраструктурна" (Сгради и съоръжения) (292,6 ха) включва хижи, заслони, бунгала, други сгради на парковата администрация, ски влекове, далекопроводи и др.;
"Многофункционална зона" (46128,4 ха) включва територии, в които се планират дейности за стимулиране на местните общности, събиране и бране на билки, гъби, растения, паша, сенокос, дърва за огрев и др.
 
С новия проекто-план са изключени две територии от зона ОЧВ без съществена научна обосновка. Едната територия е разположена между резервати „Централен Рилски“ и „Ибър“. Този участък обхваща северната част на зоната, заключена между р. Марица на запад и разширяваща се на изток, обхващайки водосбора на р. Ибър под вливането на Голям и Малък Ибър. Предложената за отпадане от ОЧВ зона територия включва отдели в парков участък Боровец и има площ 954 ха. Растителността е представена основно от смърчови гори. Другата територия се намира между курорт Паничище и резерват „Скакавица“ и е част от отхвърления проект „Супер Паничище“. Включва вековна гора от бяла мура.
Считаме, че зоната ОЧВ все още не е достатъчно оптимална за запазване на популациите на видове с висока консервационна стойност: балканска дива коза, кафява мечка, европейски вълк, лалугер, глухар, пернатонога и врабчова кукумявка, трипръст кълвач. Тази зона не осигурява биологични коридори между всички резервати.
 
Ако познавате планината, как бихте предложили да се подобри зонирането?
Коментари (0)
Коментари:
0
Край на етап 1 след:
Съгласно проекта за нов ПУ на НП “Рила” 2015-2024 г. горите заемат 28 801 ха от територията на парка, като 94.9% са иглолистни. Основните видове са смърчът (Picea abies), бялата мура (Pinus peuce) и белият бор (Pinus sylvesris). В рамките на проекто-плана е констатирано, че нарушенията в горите са малко и че те са в предимно в отлично състояние.
 
За гарантиране опазването на горите на НП “Рила” в новия план за управление авторите са въвели следната дефиниция за поддържащи и възстановителни дейности в горите: "това са сечи за отстраняване на инвазивни видове, санитарни сечи и залесителни мероприятия за възстановяване на местообитания. При залесителни дейности се използват репродуктивни материали само от местни видове, добити от или в близост на района, в който ще бъдат използвани". В българската нормативната уредба няма определения за поддържащи и възстановителни дейности в горите, но това би следвало да са дейности, които биха поддържали и възстановили горите в Националния парк, като не се толерират и залесяват чуждоземни видове, нетипични за територията на парка. 
 
Единствените зони с категорична забрана за сеч на гори в НП “Рила” са:
 
зона ОЧВ, където е разписано: „Всякакви сечи с изключение на сечи за поддържащи и възстановителни дейности при отстраняване на неместни видове, на опасни дървета край пътеки, пътища и сгради, както и при потушаване на пожари.“ 
зона „Туризъм“ „Забрана за сеч на дървета, освен когато представляват опасност за посетителите.“
 
В общите забрани на парка е записано, че се забранява извършването на поддържащи и възстановителни мерки в горите при повреди и съхнене, под 15 % от запаса на насаждението. 
 
Искаме да отбележим, че почти всички гори в България имат над 15% естествено съхнене или повреди. Ако остане само последното ограничение, това означава, че горите на Национален парк “Рила” биха се стопанисвали като всяка една гора в България, въпреки, че Законът за горите е неприложим за националните паркове. (чл. 2, ал. 3, т. 2 на ЗГ: Разпоредбите на този закон не се прилагат за 2. горите и земите в националните паркове и в резерватите).  Още повече, че трябва специално внимание да се обърне на това, че мъртвата дървесина е жизнено важна за стотици видове животни и че тя играе много важна роля за постигане на устойчива горска продуктивност. От друга страна мъртвата дървесина запазва въглерода, осигурява храна на редки видове птици и животни и гарантира устойчивото биоразнообразие в защитените територии. Позволявайки с новия проекто-план да се отстранява мъртвата дървесина от територията на НП Рила, ще изчезнат голяма част от горските обитатели и ще се намали биоразнообразието в най-големия национален парк в България, опазващ уникално природно богатство.
 
Според вас предложените режими достатъчни ли са за опазването на вековните гори в Национален парк „Рила“, дом на балканската дива коза, кафявата мечка, европейския вълк, глухара, пернатоногата и врабчовата кукумявка, трипръстия кълвач?
Коментари (0)