Начало
Дискусии
Малките водноелектрически централи

Малките водноелектрически централи

Коментари:
2
Край на етап 1 след:

Работна среща за бъдещето на реките ни!

На 12 и 13 февруари Прозрачни планини и WWF организираха работна среща за актуализация на Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) между МОСВ, Басейнови дирекции, неправителствени организации с екологична насоченост, рибарски сдружения и клубове, клубове по воден туризъм (каяк, рафтинг), граждани.

Срещата беше излъчвана наживо онлайн, а видео запис от двата дена е достъпен в канала на Прозрачни планини в youtube.

Програма на срещата.

Списък с участниците в срещата.

Някои от темите, които бяха обсъдени са:

- Ефективно взаимодействие между МОСВ, Басейнови дирекции и НПО.

- Малките водноелектрически централи (МВЕЦ).

- Добив на инертни материали.

- Крайречни гори.

 

Може да видите презентациите, които бяха показани по време на срещата в блога на Прозрачни планини. 

 

МВЕЦ

 

Състоянието преди 2009-та година
 
От 2002-ра година започва масивно строителство на малки ВЕЦ в реките, най-вече в планинските региони. До 2009-та година почти не остана река, която не е застроена с ВЕЦ. В Родопите почти няма останала жива река, в Пирин и Рила са засегнати повече от половината от всички планински реки. Има два вида мВЕЦ:
 
1. Деривационен - взимат водата от реката чрез тръби и я „докарват” до турбините -стотици метри или километри по-надолу по течението. Според закона, на хартия, е нужно да се оставят 10% от средното водно количество да тече по реката (екологичен минимум), т.е. по тръбите, на теория, могат да се отклонят до 90% от водата. Освен това минимумът не трябва да е по-малко от речното ниво през най-маловодния месец. Този вид ВЕЦ се строи по реки с по-голям наклон. Този вид ВЕЦ преобладава в планинските райони и малките реки с бързо течение.
2. Руслов - строи се на по-големите реки, но с по-малък наклон и по рядко в средните течения – например, р. Въча, р. Места, р. Арда и др. На тях се прави язовир със стена (примерно) между 7 и 11 метра. Турбината се поставя в основата на стената. Такъв вид язовири бързо се пълнят с тиня и наноси, поради което се поставят клапи, които периодично изпускат натрупаното количество пясък в езерото зад стената надолу по реката, за да не се запушва турбината. Така не се оставя нормалното образуване на езерно дъно, което пречи на естествения живот в екосистемата.
 
Влияние върху природното равновесие
 
При деривационните ВЕЦ-ове всички животни, които живеят във водата са засегнати – риби, раци, видри и пр. Тези промени върху естествения вид на реката често водят до пълното изчезване на видовете. Там където има ВЕЦ, вече не може да съществува риболов. Ако на практика се допуска този „екологичен минимум”, някои видове биха оцелели, в намалена численост, но това рядко се спазва и речният поток се спира напълно. Измервателни уреди за потока няма, единствено за водата, която достига до турбината. Минимумът не е достатъчен за най-чувствителните обитатели в реката – повечето видове риби, като пъстървата, мряната и др. При всяко положение, реката с деривационен ВЕЦ не е нормална река. В най-драстичните случаи, които не са рядкост, изсъхват и крайречните гори. Преливането на реката напролет и засипването на крайречните местности с тиня е част от естествения екологичен цикъл. Той е важен например за крайречните дървета – върби, елши и др., които не могат да се размножават ако няма такава прясно засипана тиня и пясък по брега от придошлата вода – те имат съвсем дребни семена и се размножават само в такива условия.
 
Русловият ВЕЦ пък превръща реката в изкуствено езеро, което няма възможност да се развива естествено. Речните видове не могат вече да живеят там и цели речни участъци буквално изчезват и стават невъзможни за живот за речните видове.
 
И двата вида ВЕЦ-ове създават големи пречки за придвижването по дължината на реката за животинския свят чрез своите стени. За един рак, изкуствената преграда е най-вероятно  непреодолимо препятствие. На теория може да се правят така наречените „рибни проходи” – но в България няма законови разпоредби, които да задължават собствениците на ВЕЦ да ги правят пък и никъде няма норми как се правят. Резултатът е, че практически всички ВЕЦ са направени или без такива „проходи” или с някакви техни имитации, без реална функция. Истината е, че даже най- добрият рибен проход не решава проблема на 100%. Научните изследвания показват, че дори най-добре направените „проходи” се ползват от рибите само частично, само от възрастните и само в едната посока – при това странно, нагоре по течението, а не надолу. Що се отнася до видове като рака, „проходите” въобще не действат нагоре по течението. 
 
През 2009 г. СДП Балкани отправи становище до МОСВ в плановете на Басейнова Дирекция Пловдив и Басейнова Дирекция Благоевград да се вземат строги мерки по отношение на всички построени централи, както и да се спре строителството на нови такива централи в зоните на Натура 2000. МОСВ отчете становището на СДП БАЛКАНИ. Тези мерки станаха част от екологичното разрешително на плана от 2009 г. – МОСВ задължи Басейновите дирекции (БД) да ги отразят в самите планове за управление.
 
Доколко и как самите басейнови дирекции са ги разгледали и приложили вижте в отделните казуси.
 
Освен това БД правят ревизия на плановете и в края на 2014-та започнаха изготвяне на ревизирани планове, който ще бъдат одобрени до 2016 година. Всички граждани и граждански организации могат да правят предложения. Затова ние от Прозрачни Планини искаме да отправим предложения, които наистина ще съживят реките.
Коментари (2)
Любомир Костадинов
Много добро представяне на темата. Браво!
преди 2 години
mmarinov
Попаднах на американско изследване, което разглежда различни примери за добри рибни проходи. Мисля, че е полезно за казуса http://www.americanrivers.org/assets/pdfs/reports-and-publications/Nature-LikeFishwaysHandbooke631.pdf
преди 2 години
Коментари:
0
Край на етап 1 след:
Тази част от дискусията се занимава с това какви мерки включват плановете за управление на речните басейни на хартия относно вече построените ВЕЦ в зоните от НАТУРА 2000. 
 
През 2009 г. исканията на СДП БАЛКАНИ бяха заложени като задължителни мерки в екологичното разрешително от 2009 (Становище по екологична оценка № 5 2/2009 г.). Мерките относно пресушаването на реките гласят следното:
1. На всички ВЕЦ да бъдат поставени автоматични измервателни устройства, там където се отделя водата към реката, за да бъде гарантирано осигуряването на екологичния воден минимум. Данните да се мерят в случайни часове и да се публикуват на интернет страницата на Басейновата дирекция.
2. Всички ВЕЦ в натура 2000 да пропускат екологичен минимум от 75% от средния годишен воден поток, за да може да съществува нормалното биоразнообразие в реката.
 
Двете дирекции подходиха съвсем различно при изработването и приемането на самите планове през 2010. 
 
Басейновата дирекция в Пловдив включва всички мерки макар и леко преработени (например не 75, а 70% минимален годишен отток) в специално приложение в плана. От този момент те станават задължителни за спазване според европейските изисквания. Тези изисквания трябваше да бъдат изпълнени за всички ВЕЦ до края на 2014 г. 
Самият план също така признава, че ВЕЦ-овете са увредили реките и те не са в добро състояние, защото ВЕЦ-овете отнемат водите им. Планът си поставя за цел проблемът с намалените води да бъде решен до края на 2014-та година. Директивата за водите на ЕС изисква всяка страна да приведе своите реки до „добро екологично състояние”, като дава критерии за това състояние. Да се достигне изискването за възстановяването на реките в добро състояние на реките в Натура 2000 е до 2021 г. Логиката на плана е – до края на 2014 г. да  се възстанови естествения воден баланс на реките и да се осигури нормално водно количество в реките (сега плана признава, че водното количество е увредено), а до 2021 г. да се възстанови състоянието на биоразнообразието, като резултат от това. 
 
Басейновата дирекция в Благоевград не отразява адекватно мерките от екологичното разрешително в плана. За съжаление Министърът на околната среда и водите пропусна да отбележи този факт и одобри през 2010 г. самия план, въпреки големите разлики между плана и екологичното му разрешително и между плановете в различните дирекции. По-късно България беше тежко криткувана от Европейската комисия за тези слабости. Въпреки това, някои мерки бяха включени за всяка една зона от НАТУРА 2000:
а) изграждане на съоръжения за провеждане минималното екологично водно количество;
б) едно общо трудно контролируемо изискване  да не се допускат дейности, които имат негативно влияние върху хидрологичния режим, които могат да влошат природозащитното състояние на защитените видове и местообитания. Ценна придобивка на плана е, че при оценка на състоянието на реките е приложена методика, при която са оценени в добро състояние само онези реки, в които не се отнема повече от 25 % от естествените водни количества. Ако обаче се отнема 50%, 75 % или повече, те са класифицирани в не добро състояние. Целта според плана (и закона и директивите) е до 01.01.2015 г. всички реки да са в добро състояние – с изключение на няколко, за които има посочени изключения.
В плана е посочено, че се създава работна група, която да пристъпи към промяна на всички разрешителни на мВЕЦ съгласно тези изисквания. 
 
Какво се случва на практика – как се прилага Плана за управление на речните басейни
При проверки на Прозрачни планини през 2013-14 г. с доброволци, рибари и експерт от сдружение „Балканка 2009” на над 16 мВЕЦ в Пиринско и Родопите след самото водохващане нямаше или почти нямаше течаща вода на нито един от проверените ВЕЦ (измерена преди и след водохващането). Последните проверки бяха проведени през май и юни 2014 г. Това значи, че нито един от тези мВЕЦ не е имал измервателно устройство. Веднага подадохме сигнал към БД за официална проверка с наше участие. Първият проверен мВЕЦ беше заловен, чене пропуска вода - мястото за оводняване на реката беше запушено от чували с камъни. На следващия ден обаче, при проверка на БД и Прозрачни планини водите през другите мВЕЦ-ове вече течаха свободно. Ясно беше, че целият район вече беше научил за проверките и проверяващите. 
 
Нашите изводи:
Плановете за управление на този етап са единствено на хартия и не се изпълняват нито от ВЕЦ-овете, нито от БД. Краят на 2014-та отмина, а реките не са в добро състояние, както се изисква от закона и мерките за това не са изпълнени. БД не правят ефективни проверки. Нарушенията са постоянни, могат да се хващат единични случаи, тъй като останалите собственици на мВЕЦ разбират за проверките и пускат речното течение. Дори и да бъдат хванати в нарушение, те предпочитат да си платят глобата тъй като паричната глоба е една малка част от печалбата им. 
 
Нашите предложения за ревизия на Плановете за управление на речните басейни
 
1.  Плановете за управление на речните басейни (Пловдив и Благоевград)да се уеднаквят и Плана на дирекция Благоевград да включва същите мерки (автоматични измервателни устройства и 70% екологичен минимум), каквито са включени в този в Пловдив и обратното - този в Пловдив да приложи методиката за оценка на състоянието на реките прикожена в Благоевград (отнемане на до 25% от водите, за да е реката в добро състояние).
 
2. Изготвяне на едногодишен план за изменение на разрешителните на всички малки ВЕЦ в НАТУРА 2000, за да се приложат тези мерки, с изброени вътре всички мВЕЦ и датите, до които ще се изменят техните разрешителни.  
 
3. Да се предвиди, че при изменение на съществуващите и издаване на нови разрешения за ВЕЦ, трябва да се предвиди клауза за загуба на разрешението при системни нарушения на тези мерки (например – два или три пъти).
 
4. Всеки ВЕЦ в зона на Натура 2000 да бъде задължен да извършва наблюдение за собствена сметка на състоянието на видовете в речните участъци, на които е повлиял.
Коментари (0)
Коментари:
1
Край на етап 1 след:
Тази част от дискусията се занимава с това какви мерки включват плановете за управление на речните басейни на хартия относно вече построените ВЕЦ в зоните от НАТУРА 2000. 
 
През 2009 г. исканията на СДП БАЛКАНИ бяха заложени като задължителни мерки в екологичното разрешително от 2009 (Становище по екологична оценка № 5 2/2009 г.). Мярката относно непреходимите стени на речното течение гласи следното:
Всички водохващания на ВЕЦ трябва да бъдат преработени, за да нямат високи стени и водата да бъде взимана от нивото на реката. Това е технологично възможно. Преди 90-те години повечето питейни водохващания са строени на този принцип.
 
Двете басейнови дирекции подходиха съвсем различно при изработването и приемането на самите планове за управление на речните басейни през 2010 г. 
 
Басейновата дирекция в Пловдив включва тази мярка в специално приложение на плана. Освен това е записано, че ще се ревизират разрешителните за водоползване, а срокът всичко това да бъде изпълнено за всички ВЕЦ в НАТУРА 2000 е обявен до края на 2014 г.
В допълнение, този план включва цяло ръководство, изготвено на базат на германско такова, относно методът за изграждане на рибни проходи като задължителна част от ВЕЦ-а. Това е истинска иновация за България. 
 
Басейновата дирекция в Благоевград не отразява адекватно тази мярка, което е нарушение на екологичното разрешително. Това обаче не попречи на Министърът на околната среда и водите да одобри през 2010 г. самия план. Той не се притесни и от драстичната разлика в начина на прилагане на едни и същи мерки в екологичното разрешително в различните БД. По-късно страната беше тежко критикувана от Европейската комисия за тези слабости. 
Въпреки това, БД Благоервград включи частични мерки за всяка една зона от НАТУРА 2000. В някои зони е записано, че трябва на всички водохващания на мВЕЦ да бъдат изградени рибни проходи, а за други е добавено и байпаси с цел  осигуряване на непрекъснатост на реката като биокоридор. За разлика от БД Пловдив обаче, плана на БД Пловдив няма никакви насоки как трябва да бъдат изградени тези „байпасове” или „коридори”.
 
Какво се случва на практика – как се прилага Плана за управление на речните басейни
През 2013-14 г. от Прозрачни планини бяха инициирани проверки на над 16 мВЕЦ около Пирин планина и Родопите. По време на всяка проверка  в екипа на БД се включваше и експерт или доброволец на Прозрачни планини. Навсякъде изводите са едни и същи. Стените на мВЕЦ не са променени или реконструирани според изискванията на Становище по екологична оценка № 5 2/2009 г. или съответното пирложение на плана на БД Пловдив. Няма направени работещи рибни проходи или рибни байпаси или има само фиктивни иматациии на „рибни проходи”. Тези проверки бяха проведени по реките Триградска, Буйновска, Чаир Дере, Въча, Гашня, Чурековска, Лявовска, Широколъшка, Брезка, Чая, Ощавска и Влахинска. По време на проверките липсата на рибни проходи не направи впечатление на инспекторите. Те отбелязаха пропуска в констативните протоколи единствено по изричното искане на нашите представители там. 
 
Нашите изводи:
Плановете за управление на този етап са единствено хартия, която не се изпълнява нито от ВЕЦ-овете, нито от БД. Краят на 2014г. Наближава,а мерките за осигуряване на биокоридорите по реките за риби, раци и др. животни, както се изисква от закона и екологичното разрешително, не са изпълнени. 
 
Нашите предложения за ревизия на Плановете за управление на речните басейни
1. Плановете за управление на речните басейни (Пловдив и Благоевград) да се уеднаквят и да включат обща мярка за осигуряване на биокоридор покрай всички водохващания чрез преработване на технологията им. Това може да бъде направено или чрез премахване на стени или чрез изграждане на рибни байпасове, които да имитират истинска река.
 
2. Изготвяне на едногодишен план за изменение на разрешителните на всички малки ВЕЦ в НАТУРА 2000, за да се приложат тези мерки с изброени вътре всички мВЕЦ и датите, до които ще се изменят техните разрешителни.  
 
3. Да се предвиди, че при изменение на съществуващите и издаване на нови разрешения за ВЕЦ, трябва да се предвиди клауза за загуба на разрешението при системни нарушения на тези мерки (например – два или три пъти).
Коментари (1)
Ник
Предложенията са разумни и уместни, но мисля, че са по-скоро предложения за законодателни промени, отколкото предложения за ревизия на ПУРБ.
преди 2 години
Коментари:
0
Край на етап 1 след:
Тази част от дискусията се занимава с това какви мерки включват плановете за управление на речните басейни на хартия относно вече построените ВЕЦ в зоните от НАТУРА 2000. 
 
През 2009 г. исканията на СДП БАЛКАНИ бяха заложени като задължителни мерки в екологичното разрешително от 2009 (Становище по екологична оценка № 5 2/2009 г.). Мярката относно строителството на нови мВЕЦ гласи следното:
 
Да се забрани и спре издаването на нови разрешения за строеж на руслови и деривационни мВЕЦ в зоните от НАТУРА 2000
 
В този случай подходът на двете дирекции беше синхронизиран. И двете отразиха това искане, но по-нататъшната съдба на плана беше различна. 
 
Басейновата дирекция в Пловдив включва тази мярка в специално приложение на плана, както и в режима на реките като за всяка река поотделное  посочено, че се забранява/ограничава строителството на нови мВЕЦ. Това, което следва, е пример за абсурда на българската правораздавателна система. Решението на Министъра на околната среда и водите, който е одобрил плана със заповед, е обжалвано пред Върховния административен съд от заинтересовани фирми от строителство на мВЕЦ. На първа инстанция съдът отхвърля жалбата им, но на втора - съдът буквално изтрива от плана всички забрани за строителство на мВЕЦ. Мотивът е, че не е било доказано отрицателното въздействие на мВЕЦ върху природата.
 
Басейновата дирекция в Благоевград също включва тази мярка в режима на реките на всички реки попадащи в защитени зони.
 
Какво се случва на практика – как се прилага Плана за управление на речните басейни
Въпреки отпадането на забраните за строителство от плана на БД Пловдив от 2010 г., там няма допуснато строителство на нов мВЕЦ в НАТУРА 2000. Не така стоят нещата в БД Благоевград. През 2011 г. в драстично нарушение на плана БД Благоевград разреши строителството на 2 нови мВЕЦ на река Ощавска в зоната от НАТУРА 2000 „Кресна Илинденци”. Съдебното дело заведено от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и рибарско сдружение „Балканка 2009” беше прекратено поради необжалваемост и липса на правен интерес в закрито заседание на съда. 
 
Нашите изводи:
Плановете за управление на този етап се прилагат, но има сериозни нарушения. 
 
Нашите предложения за ревизия на Плановете за управление на речните басейни
 
Плановете за управление на речните басейни (Пловдив и Благоевград)да се уеднаквят. БД Пловдив отново да включи забраната за строителство на мВЕЦ.
Нарушенията в периода 2007-2013 г. да бъдат официално отчетени, като такива.
Коментари (0)
Коментари:
0
Край на етап 1 след:
Тази част от дискусията се занимава с това какви мерки включват плановете за управление на речните басейни на хартия относно вече построените ВЕЦ в зоните от НАТУРА 2000. 
 
През 2009 г. исканията на СДП БАЛКАНИ бяха заложени като задължителни мерки в екологичното разрешително от 2009 (Становище по екологична оценка № 5 2/2009 г.). Мерките относно вече построените руслови мВЕЦ гласят следното:
Всички руслови мВЕЦ  до 5 години да построят дънни прагове нагоре по течението от стената на мВЕЦ-а, над които постепенно да се формират реки с постоянно дъно близко до естественото. 
Живата река, под стената на мВЕЦ-а и над построения праг, да бъде свързана с рибен обход (fish by-pass), представляващ изкуствена река с вирове за почивка и бързеи без прагове с минимално водно количество равно на средно месечното водно количество на най-маловодния месец.
 
 
Подобен подход на стабилизиране на речното дъно с дънни прагове се прилага широко като например при иначе много вредния добив на инертни материали (пясък, чакъл) от речното легло. За сега нито един руслов мВЕЦ не е приложил тази мярка. Двете дирекции отново имаха съвсем различно отношение към отразяване на това задължително изисквание в плана.
 
Басейновата дирекция в Пловдив включва тази мярка с малки модификации в специално приложение на плана, както и всички други мерки от становището на СДП БАЛКАНИ.  
Басейновата дирекция в Благоевград напълно игнорира това задължение. Единствената референция към тази мярка е изискването за изграждане на байпаси с цел  осигуряване на непрекъснатост на реката като биокоридор за определени зони от НАТУРА 2000.
 
Какво се случва на практика – как се прилага Плана за управление на речните басейни
Нито една от тези мерки не е приложена на практика, нито има изменено разрешително на мВЕЦ, което да изисква изпълние на тези изисквания в определен срок. Тоест, има пълно игнориране на въздействието, което оказват върху природата русловите мВЕЦ.
Едновременно с това са получени нови предложения за строителство на много такива мВЕЦ, вкл. извън НАТУРА 2000 – например по река Струма между Кресна и Сандански.
 
Нашите предложения за ревизия на Плановете за управление на речните басейни
1. Плановете за управление на речните басейни (Пловдив и Благоевград) да се уеднаквят и Планът на дирекция Благоевград да вклюва същите мерки за вече построените руслови мВЕЦ (строителство на дънни прагове и байпасове), каквито е включил този в Пловдив.
 
2. Изготвяне на едногодишен план за изменение на разрешителните на всички малки ВЕЦ в НАТУРА 2000, за да се приложат тези мерки с изброени вътре всички мВЕЦ и датите, до които ще се изменят техните разрешителни.  
 
3. Да се предвиди, че при изменение на съществуващите и издаване на нови разрешения за ВЕЦ трябва да се предвиди клауза за загуба на разрешението при неспазване на тези мерки до даден краен срок.
 
4. Планът да включва същите изисквания и мерки при одобряване на всички нови мВЕЦ от този тип, включително тези извън НАТУРА 2000
 
 
Коментари (0)