Начало
Дискусии
Природен парк "Рилски манастир" и Рилската Света Обител

Природен парк "Рилски манастир" и Рилската Света Обител

Край на етап 1 след:

Здравейте!


В момента се намирате в ПЪРВИ ЕТАП на дискусия по Плана за управление на Природен парк "Рилски манастир". Ще се радваме, ако дадете вашите предложения и коментари.

 

Какъв е принципът, на който сме подготвили този текст?

За основа взимаме действащия План за управление на ПП "Рилски манастир". Експертите по гори и по устройство на териториите и паркове на "Прозрачни планини", изготвят анализ на този план взимайки предвид историята на Парка през годините. На база на теренни проучвания, срещи с представители на местните общности около Рила планина и заинтересовани страни, експертите дават предложения за промени или допълнения в Плана за управление.

След изтичане на първи етап на дисксусия, експертите преглеждат и анализират всички предложения. След като са подбрали тези предложения, които са изпълними и съответстват на дадения проблем, те подготвят обобщен текст за ВТОРИ ЕТАП на дискусия. По време на втория етап всеки от вас отново може да дава своите предложения. След изтичане на втори етап на дискусия, експертите повтарят действията си и обобщават всички коментари. Финалният етап на развитие на един документ е ЕТАП ПОДКРЕПИ, когато ние активно започваме да събираме подкрепа за крайното предложение за текст към новия План за управление на ПП "Рилски манастир". Тази подкрепа ще събираме под формата на подписка на Платформата.

 

Каква е вашата роля?

Всеки от вас има възможността да се запознае с темите, по които работим и да даде своето предложение. Ние вярваме, че давайки пълна прозрачност на процеса на изготвяне на този документ, можем да съберем ценна информация от заинтересовани граждани, която в друг случай бихме могли да пропуснем.

Ако някоя конкретна теми ви интересува повече от друга, можете да се абонирате за нея. Ако пък искате да се информирате за всички теми около ПП "Рилски манастир", абонирайте се за цялата дискусия. При абонамент вие ще получавате известия в профила си в нашата Платформа, както и известия веднъж седмично на електронната ви поща.

Ако имате повече въпроси, вижте секцията "Често-задавани въпроси" или ни пишете на info(at)prozrachniplanini.org. 

 

Къде могат да се намерят действащия план и други документи?

В нашата БИБЛИОТЕКА.

 

Не виждате темата, която ви вълнува сред параграфите вдясно?

Тук е мястото, където вие може да предложите нова тема за дискусия по настоящия документ, като коментират отдолу.

 

Благодарим ви за участието!

Край на етап 1 след:

През 1992 г. е обявен народен парк „Рила“, като всички гори и земи са изключителна държавна собственост и е забранено стопанското им ползване. Впоследствие след приемането на Закона за защитените територии на 11.11.1998 г. – категорията „народен парк“ отпада и се въвеждат две нови категории – „национален парк“ и „природен парк“. На 15.10.1999 г. народният парк „Рила“ е прекатегоризиран в национален парк.

 

През 1998 г. Рилската Света Обител (Българска православна църква) заявява пред Поземлена комисия гр.Рила желание да възстанови собствеността си върху горите и земите, на базата на хрисовул от 1378 г. на цар Иван Шишман.

 

На 26.06.2000 г. съгласно изменение на Закона за защитените територии частта от националния парк, която попада във водосборите на р. Рилска и р. Илийна, се прекатегоризира в природен парк „Рилски манастир“ с обща площ около 25 000 ха. С прекатегоризацията се дава възможност да се промени собствеността в парка, но се запазват ограниченията, които важат за национален парк (чл.21 от ЗЗТ).

 

През 2003 година е внесен за одобрение в Министерство на околната среда и водите План за управление на Природен парк „Рилски манастир“. До 2009 г. Планът е обжалван от Рилската Света Обител. След извършена актуализация на 12.03.2010 г. Планът е официално одобрен и е валиден до 2020 г.

 

Природен парк „Рилски манастир“ е една от защитените територии в България, която се отличава с най-голямо биоразнообразие. Паркът съхранява 85 различни типа местообитания, като 22 от тях са европейски застрашени или изискват специфични мерки за защита. Изключително ценни за парка са буковите, дъбово-габъровите, смесените гори върху сипеи и стръмни склонове; иглолистните гори. Тези гори представляват естествени убежища за европейския вълк и кафявата мечка, червеногушата мухоловка, осояда, средния пъстър и белогръбия кълвач, врабчовата и пернатоногата кукумявка, глухаря и други редки видове.

 

Повече информация за Природен парк „Рилски манастир“ можете да намерите тук.

Край на етап 1 след:

През 1890 г. за първи път се устройват земите на Рилския манастир. Дотогава горите са били вековни, напълно естествени, като добиваните количества са били незначителни.

1892 г. силна буря поваля хиляди иглолистни дървета, в резултат на което са построени 17 нови чарка - започва период на интензивна експлоатация на горите.

От 1902 г. до 1933 г. на територията на Рилския манастир се разполага Балабановата концесия, като се позволява изсичането на всички иглолистни дървета с диаметър над 30 см.

През 1921 г. започва да функционира ж.п. линия с основна цел транспортиране на добитата дървесина.

От 1937 г. горите се ползват на базата на 10 годишни лесоустройствени проекти на горско стопанство „Рилски манастир“. Първите залесявания са извършени преди около 90 години.

През 1992 г. е обявен народен парк "Рила" и стопанската дейност в горите е забранена.

През 2000 г. с изваждането на природен парк „Рилски манастир“ от националния парк „Рила“, се дава възможност да се възстанови на Рилската Света Обител собствеността върху гори и земи.

През 2000-2001 г. е изготвен Лесоустройствен проект за горите на държавно лесничейство „Рилски манастир“, с който се регламентира ползването на горите.

С решение № Р-1 от 27.06.2002 г. на Поземлена комисия гр. Рила собствеността върху 9701,2 ха гори и 9610,5 ха пасища и ливади в границите на землище Рилски манастир е възстановена на Рилската Света Обител. 

Край на етап 1 след:

Съгласно Закона за защитените територии (§ 2. на Преходни и Заключителни разпоредби) в Плана за управление на Природен парк „Рилски манастир“ се прилагат разпоредбите на чл. 21. Това означава, че се забраняват производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи.

Тъй като Планът за управление на Природен парк „Рилски манастир“ е обжалван от Рилската Света Обител от 2004 г. до 2010 г. представяме разпоредбите в приетия през 2010 г. План за управление:

На територията на Природен парк „Рилски манастир“ е допустимо извършването на санитарни мероприятия в горите, поддържащи и възстановителни дейности в горските култури съгласно Лесоустройствен проект от 2000 г.

 

Зониране

Зона за устойчиво горско стопанство. Тази зона е създадена, за да се експериментира модел на съвременно управление на горите, който да осигури ползване на дървесина за собственика на по-голямата част от територията, без да се намалява стойността на Парка по отношение възможностите за туризъм и биоразнообразие в него.

Зоната има за цел да демонстрира прилагането на съвременни подходи при ползването на горите и възможности за стопанисването им при условия, съответстващи на горската сертификация, както на горите в Зоната за устойчиво горско стопанство, така и за целия парк.

Зоната е предназначена за ползванена горите, но с условие, че ще се запазят и увеличат техните защитни, водохранни и рекреационни функции. Според Плана за управление на защитената територия в отделите на Зоната за устойчиво горско стопанство липсват концентрации на консервационно значими видове, въпреки че средната възраст на горите е над 113 години.

 

I. В зоната се допуска следното:

- Да се ползват гори, но обемът на ползването да не надвишава общия обем на ползване за периода 2000-2010 г., съгласно ЛУП 2000, което означава, че годишно могат да се ползват 6326 куб.м. от цялата територия;

- Сечите да се извършват от септември до май;

- Периодът за извеждане на възстановителните дейности да се удължи с 50 години;

- Интензивността на ползване да не надвишава 15%;

- При ползване да се запазват до 10% от гниещите дървета.

 

II. Условията на ползване на горите в зоната за устойчиво горско стопанство регламентират да не се извършва ползване на дървесина в горите от бяла мура и ела. Да се запазват хралупатите дървета, както и тези с интересни разклонения и форми на стъблата. При извеждане на възстановителните мероприятия да се цели постигане на разновъзрастова структура на гората.

Край на етап 1 след:

През 2010-2013 г. се извършва нова инвентаризация на горите, собственост на манастира. Въз основа на нея е изготвен нов горскостопански план и план за опазване от пожари. Съгласно обяснителната записка към двата плана целта е „прилагане на модел за устойчиво горско стопанство, което да генерира приходи за Рилската Света Обител от една страна, както и устойчиво или увеличаващо се биоразнообразие и в същото време да не оказва негативно въздействие върху другите ценности в парка или върху развитието на туризма“.

 

1. Този Горскостопански план не съответства на Плана за управление на Природен парк „Рилски манастир“, защото е предвидено по-голямо ползване на защитената територия от допустимото и предвидено с ЛУП 2000 на ДЛ „Рилски манастир“;

2. Министерство на околната среда и водите не допуска промяна на Плана за управление на Природен парк „Рилски манастир“ преди 2020 г;

3. В момента тече промяна и одобрение на нов Горскостопански план на Рилската Света Обител.

 

На 23.07.2014 г. в Рилската Света Обител се проведе обществено обсъждане, на което бяха поканени представители от Община Рила, РДГ Кюстендил, РИОСВ Благоевград, ДНП „Рила“, ДПП „Рилски манастир“, „Агролеспроект“ ЕООД, ЮЗДП гр. Благоевград, ДГС „Рилски манастир“ и Прозрачни планини. Целта на обсъждането беше да се одобри Горскостопанския план на горските територии в Рилската Света Обител. В резултат на срещата се констатираха редица несъответствия с Плана за управление на Природен парк „Рилски манастир“.

Край на етап 1 след:

Какво предлагаме от Прозрачни планини:

 

1. Да се актуализира списъкът на попадащите на територията на Рилската Света Обител горски типове природни местообитания от европейската мрежа Натура 2000 и да се отразят по-коректно изискванията на режимите за устойчиво стопанисване на горите в Натура 2000.

 

2. Съгласно режимите за стопанисване на гори в Натура 2000, след извършване на санитарни или други видове лесовъдски мероприятия, запасът на мъртва дървесина в насаждението следва да е не по-малък от 8-10 %, което се изисква с цел достигане на минимални количества мъртва дървесина за опазване на биологичното разнообразие (птици, бозайници, насекоми, безгръбначни и т.н.). Предлагаме да се извърши инвентаризация на количествата мъртва дървесина във всички отдели с предвидени санитарни сечи, освен ако за тези отдели не е налице становище на Лесозащитна станция София и Националния съвет по биологично разнообразие за спешни лесозащитни мерки.

В Горскостопанския план на горските територии в Рилската Света Обител следва да се отразят по-коректно изискванията на режимите за устойчиво стопанисване на горите в Натура 2000. Необходимо е да се отделят територии на гори във фаза на старост, които да са не по-малко от 10% от площта на всеки тип природно местообитание, срещащо се там.

 

3. В зоната за устойчиво горско стопанство съгласно действащия План за управление на ПП "Рилски манастир" следва да се осъществяват само лесовъдски мероприятия, предвидени по ЛУП 2000 за горите на Рилския манастир за тази зона. Т.е. в Горскостопанския план на Рилската Света Обител могат да се планират единствено горскостопански мероприятия, които все още не са изпълнени съгласно предвижданията на ЛУП 2000. За да бъде приет Горскостопанският план на горските територии на Рилската Света Обител в представения му вид, е необходимо да се извършат промени в настоящия План за управление на Природен парк „Рилски манастир“.

 

4. Да не се допускат производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите;

Да се издаде оценка за съвместимост, с която да се докаже, че дейностите, които ще се извършват в горските територии на Рилската Света Обител няма да окажат значително отрицателно въздействие (на над 1% от площта на местообитанията или над 1% от популацията на видовете, които са предмет на опазване).

 

5. Да се издаде оценка за съвместимост, с която да се докаже, че дейностите, които ще се извършват в горските територии на Рилската Света Обител няма да окажат значително отрицателно въздействие (на над 1% от площта на местообитанията или над 1% от популацията на видовете, които са предмет на опазване)​.

Край на етап 1 след:

Природни местообитания от Националната екологична мрежа Натура 2000, които са ценни за опазване в Рилската Света Обител

 

1.       9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum (Luzulo-Fagetum beech forests);

2.       9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum (Asperulo-Fagetum beech forests);

3.       9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum (Galio-Carpinetum oak-hornbeam forests)

4.       9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове (Tilio-Acerion forest of slopes, screes and ravines);

5.       9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis (Hellenic beech forests with Abies borisii-regis);

6.       9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския доалпийски пояс (Vaccinio-Piceetea) (Acidophilous Picea forests of the montaneto alpine levels (Vaccinio-Piceetea));

7.       62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества (Oro-Moesi anacidophilous grasslands);

8.       91BA Мизийски гори от обикновена ела (Moesian silver fir forests);

9.       91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори (Rhodopi dead Balkan Range Scots pine forests);

10.   91D0 * Мочурни гори (Bog woodland);

11.   95A0 Гори от бяла и черна мура (Highoro-Mediterranean pine forests)

 

Ценни за опазване видове животни

1. Европейски вълк * (Canis lupus)

2. Кафява мечка (Ursus arctos)

 

Ценни за опазване видове птици

 

1.       Червеногуша мухоловка(Ficedula parva)

2.       Осояд (Pernis apivorus)

3.       Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)

4.       Белогръб кълвач (Dendrocoposleucotos)

5.       Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum)

6.       Глухар (Tetrao urogallus)

7.       Козодой (Caprimulgus europaeus)

8.       Малък креслив орел (Aquila pomarina)

9.       Трипръст кълвач (Picoides tridactylus)

10.   Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus)

11.   Черен кълвач (Dryocopusmartius)

12.   Лещарка (Bonasa bonasia)

 

13.   Сив кълвач (Picus canus)

 

Санитарни сечи, предвидени с ГСП на горските територии на Рилската Света Обител

 

 

 

Санитарни

За всички гори на РСО

хектари

740,7

 

куб.м.

32195

За всички гори в парка

хектари

683,6

 

куб.м.

29620

Зона с висока консервационна значимост

хектари

159,7

 

куб.м.

15305

Зона за природосъобразно ползване

хектари

332,8

 

куб.м.

7275

Зона за устойчиво горско стопанство

хектари

47,6

 

куб.м.

890

Туристическа зона

хектари

143,5

 

куб.м.

6150