Начало
Кампании

Кампании

За Витоша
Място за информация и действие по темите засягащи Витоша, горите и плнините в България https://www.facebook.com/zavitosha/ На 26 декември 2011 г. лифтовете на Витоша спряха да работят. Някои от тях не функционират от предходни години поради неизправност, но и до този момент не са подменяни и ремонтирани. Мотивът на собственика на съоръженията беше, че нормативните документи, регулиращи неговата работа на Витоша, не му позволяват да работи или по-точно да поднови ски съоръженията в планината. Затова неговото искане беше - промяна в Закона за горите (ЗГ), която да улесни строежа на нови лифтове без заплащане на такси за промяна на предназначението на горските територии в парка. В този ден научих два интересни факта: ЗГ е бил одборен по-малко от година по-рано след дълги процедури и със съгласието на множество заинтересовани страни.   В опит да мине незабелязан покрай празниците на 26 декември новият проекто-закон вече беше минал първо четене в комисията на българския парламент. Така бяха съкратенизадължителните срокове между отделни стадии на процедурата за одобрение на един такъв документ.  Без да разбираме напълно казуса, няколко души, по-късно част от групата ЗаВитоша,  организирахме алтернативен протест  на Витоша веднага след новогодишните празници с надежда да изпреварим приемането на този застрашаващ не само Витошките гори, закон. С тази акция започна осеммесечната кампания за Закона за горите и Витоша на гражданска група ЗаВитоша. Не бяхме сигурни какви конкретни действия да предприемем, но се съгласихме да направим 2 неща: 1 - да потърсим помощ от хора и организации, запознати с подобни случаи, като Коалиция „За да остане природа в България” и 2 - да се опитаме да привлечем съмишленици. Успяхме да се свържем с няколко много важни за кампанията хора, които ни помогнаха да разберем целта на промените в ЗГ и какви са алтернативите. Може би първият и най-важен урок беше, че за природата на Витоша се грижат Планът за управление на природния парк и Законът за горите. Първият документ се оказа, че не само позволява, но и препоръчва на собственика на ски съоръженията да подмени старите със съвременни и безопасни такива . Той обаче не позволява строителството на нови. Това беше проблемът за собствениците на лифтовете на Витоша. Това беше и причината за желанието имда променят документа с по-голямо влияние  и обхват  – Закона за горите. По отношние на привличане на съмишленици нямахме опит и затова решихме да обикаляме обществени кафенета и заведения , където знаем, че се събират млади хора, които биха се заинтересували от проблема. Направихме няколко такива дискусии с помощта на хората експерти, с които вече се бяхме свързали. В рамките на тези дискусии се запознахме и с бъдещите членове на групата ЗаВитоша – Иван, Мария, Любо, Богдан, Петър, Филип, Нора, Петя и много други. Реално, начало и край на тази група няма. Тя е доброволна и дейността в нея зависи от това дали има нужда от действие и дали даден човек има ресурс да се включи. ЗаВитоша е разнообразна – артисти, юристи, програмисти, маркетолози и студенти и др. Това, което обединява всички, е убеждението, че гражданската активност е начин да защитиш собствените си интереси. От края на януари 2012 г. до юли 2012 г. ЗаВитоша, в помощ на Коалиция „За да остане природа в България”, организира над 30 акции и протести. Няколко примера за такива акции са: Бдение SOS Гора ; Благодарим за ски сезона ; редица флашмоб-ове ; История за гората ; протести  и много други. Не само ЗаВитоша организираха събития или пишеха по темата със ЗГ. Горичка направиха   Миксер Планина , Дни на предизвикателствата 2013  ни поканиха да разкажем за едногодишната борба за Витоша и горите, а някои медии ни отразяваха редовно. Отделни организации също подкрепиха ЗаВитоша – БАСЕС, БФКА и др. Много обществници и хора на изкуството застанаха зад Витоша и горите като ни подкрепиха с думите си . Други го наравиха чрез изкуството си. Праз март следващата година излезе и филм , посветен на хората, които обичат Витоша. С постоянство и изобретателност успяхме в рамките на осем месеца да привлечем вниманието и подкрепата на голяма част от обществото. В същото време опитните природозащитници от Коалиция „За да остане природа в България” изготвяха всевъзможни предложения за алтернативни текстове за ЗГ, които да удовлетворят исканията на заинтересованите страни, но и да предпазят горите на България. На 13 юни 2012 г.  историята на този закон приключи с вето от страна на българския президент. Историята няма да е пълна, ако не споменем, че през лятото на тази година се случи друг инфарктен момент на Витоша – пожарът в резерват Бистришко Бранище, който горя няколко дни и в чието изгасване се включиха множество доброволци. 

Информацията ни от края на месец юни 2014 г. е, че в друга част на България в друг закон се предлагат подобни промени. Ще ви държим информирани тук .
Наредба за планиране на българските гори
На 15 октомври 2014 г. от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) качиха на сайта си нова версия на Наредбата за инвентаризая и планиране на горските територии, която беше разработвана през последните 3 години с участието на представители на неправителствени организации (НПО). Новият документ не е обсъждан с НПО представители предварително. Крайният срок за коментари към ИАГ беше 2 седмици от публикуването му - 29 октомври. На 23 октомври подадохме нашите предложения към ИАГ. Предлагаме ви да се запознаете с нашето становище тук.   СТАНОВИЩЕ ОТ ИИНЦИАТИВАТА „ПРОЗРАЧНИ ПЛАНИНИ“ Във връзка с разработването на Наредбата за инвентаризация в горските територии и горско планиране (проект от 10.10.2014)   УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, Във връзка с публикуваната Наредба за инвентаризация в горските територии и горско планиране (проект от 10.10.2014) на електронната страница на ИАГ, изпращаме нашите коментари както следва:   На първо място, приветстваме разработването на нова наредба за инвентаризацията и планирането на горските територии с оглед на огромното значение на българските гори за развитието на туризма, опазването на водните ресурси и биологичното разнообразие в България, наред с дърводобивните им функции.   В тази връзка, подкрепяме идеята за повишаване на публичността на горските бази данни и възможностите за публично участие при планирането на ниво областен план и на ниво горскостопански план, с което да се намери баланс между интереса на дърводобивния бизнес и обществения интерес към нестопанските функции на горите.   Считаме, обаче че въпросите за общественото участие при инвентаризацията и горскостопанското планиране не са адекватно разработени. Такова обществено участие е само посочено, като възможност, но липсва разработен процедурен инструментариум, с който Наредбата да се превърне в действащо законодателство, реално уреждащо материята и провеждането на такива обсъждания. В този си вид наредбата само имитира воля да има такива, но няма да доведе до истинско обществено участие. За да има обществено обсъждане, частта в наредбата, където е разписан редът за уведомяване на обществеността и оповестяване на процедурите, свързани с приемането на инвентаризацията и горскостопанските планове за публичните гори, следва да се разпише по-подробно и да се превърне в задължителна правна рамка. Например  считаме за необходимо в наредбата да бъде включено изискване основните етапи от възлагането и приемането на инвентаризацията и горскостопанските планове да бъдат оповестявани по начин, по който да се позволи на по-широк кръг от заинтерсовани лица да се информират и участват в тези процедури съгласно предвижданията на наредбата . Считаме за приeмлив вариант оповестяването да става чрез интернет-страниците на институциите, които възлагат и/или одобряват инвентаризацията или съответния горскостопански план.   На трето място, бихме искали да Ви обърнем внимание на необходимостта Наредбата да бъде синхронизирана с изискванията на Директива 92/43, Закона за биологичното разнообразие и системата от режими и мерки застопанисване на горите в Натура 2000, разработени по чл. 4, ал.1, т.2 от Наредба №8/ 05.08.11 год. за сечите в горите, касаещи опазването на природните местообитания и видове, които попадат в обхвата на горските територии от НАТУРА 2000. Въпреки че, съгласно Закона за горите горските територи в НАТУРА 2000 имат приоритетно специални, а не дърводобивни функции, в настоящия вариант на Наредбата тази постановка не е развита. За да бъде законосъобразна трябва да бъдат транспонирани Директива 92/43 и Закона за биологичното разнообразие. Наредбата следва да бъде допълнена с разпоредби, които задължават извършването на предварителна оценка и съобразяване на планирането на всички дейнсти с природозащитното състояние на природните местообитания и видовете от приложенията на ЗБР (вкл. мъртва дървесина, ГФС, др).  както при изготвянето на горскостопанските планове, така и при изговяне на областните планове за развитие на ГТ, така че акцентът да не пада единствено върху дъроводобивните функции на тези гори. За сравнение в Наредба №8/ 05.08.11 год. за сечите в горите е предвидена цяла глава, касаеща управлението на гори в Натура 2000.   Моля да обърнете внимание, че съгласно чл. 16, т.4 на Наредбата по чл. 31а на ЗБР горскостопанските планове могат да бъдат съгласувани от МОСВ при условие, че се взима предвид и се прилагат мерки за запазване на благоприятното приророзащитно състояние на засегнатите местообитания и видове. На практика това означава, че при инвентаризацията следва да се оцени природозащитното състояние на засегнатите природни местообитания и горски видове, а при планирането (кактно на областно, така и на горскостопанско ниво) да се предвидят мерки, които да не доведат до влошаване на това природозащитно състояние. Например, ако в общата площ на дадено горско местообитание в ГС не е налице достатъчно мъртва дървесина или гори във фаза на старост (необходими за опазване на над 30 % от горското биологично разнообразие) или средната възраст е много по-ниска от благоприятната, при планирането следва да се намали или интензивността на санитарните сечи, или да се отделят стари гори или да се удължи възобновителния период в зрелите гори.   Във връзка с последното предлагаме в Наредбата и по-специално в съответните приложения да бъдат допълнени разпоредбите за задължително, а не препоръчително (т.е. при евентуално наличие на средства или интерес), идентифициране на горските природни местообитания и най-важни видове животни и птици от приложенията на ЗБР, за оценка на природозащитното им състояние съгласно изискването на ЗБР и за съобразяване на тези оценки при горскостопанското планиране. До приемането на областните плановете тези разпоредби следва да са задължителни и за горскостопанските планове, като е необходимо режимите и мерките от областните планове да са задължителни за горскостопанските планове. В този смисъл, до приемането на областните плановете определянето и отделнето на гори във фаза на старост съгласно утвърдената система от режими и мерки по чл. 101, ал. 3, т. 5 от Закона за горите следва да се извършва при изготвянето на горскостопанските планове.   Предлагаме следните конкретни текстове за включване в Наредбата:   I. Предложения за гарантиране публичното участие при разглеждане и утвърждаване на горскостопанските планове: - По отношение приемането на инвентаризацията чл. 42 (4) следва да се допълни в унисон с чл. 39 (3): чл. 42 (4) Обявата за провеждане на обществено обсъждане се публикува на интернет страницата на регионалната дирекция по горите , в един местен ежедневник и на видно място в сградата на общинската администрация, като в нея се посочват мястото, датата и часа за провеждане на общественото обсъждане, както и мястото и срока за подаване на писмени становища и предложения. - По отношение приемането на областните планове за развитие на ГТ   чл. 62 (4) следва да се допълни с унисон с чл. 39 (3): (4) Обявата за провеждане на обществено обсъждане се публикува в един областен ежедневник и на интернет страницата на областната управа и съответните общини , като в нея се посочват мястото, датата и часа за провеждане на общественото обсъждане, както и мястото и срока за подаване на писмени становища и предложения по плана. - По отношение приемането на горскостопанските планове  чл. 94 следва да се допълни с нова алинея в унисон с чл. 39 (3):   чл. 94 (3) Заповедта се публикува на интернет страницата на институцията, която я е издала. Мотиви: Настоящият вариант на наредбата цели повишаване на прозрачността и възможностите за публично участие при инвентаризацията и горскостопанското планиране, но на практика това може да се осъществи единствено чрез адекватно оповестяване на съответните процедури чрез съобщения на интернет-страниците на институциите (напр. чл. 39 (3) от наредбата), което през годините се доказа като най-добрия и ефективен начин за публично оповестяване.   II. Предложения по отношение разработването на областните планове за развитие на ГТ: - В глава Шеста към заглавието на Раздел I. Цел, задачи, обект, съдържание и структура на областните планове и се добавя нов член 58: Съдържание на областните планове за развитие на горските територии се основава на структура съгласно приложение 13. Мотиви:  В проекта на наредбата за инвентаризация е налично приложение 13 – съдържание на областния план, но липсва обяснение. - В глава Шеста в заглавието на Раздел ІI. се добавя Задание за възлагане и изработване на областните планове за развитие на горските територии. Мотиви:  Раздел IIзагатва разработването на заданието, но текстът е насочен към процеса на възлагането на областните планове за развитие на горските територии - Към съществуващия чл. 57, ал. 2 се добавя текст със следното съдържание „ и се финансира от държавния бюджет.“ Мотиви:  Предложеният текст отразява разпоредбите на чл. 12, ал. 4 от ЗГ - В чл. 42 (4) и чл. 62, ал. 4 да се допълни, че обявите за провеждане на обществено обсъждане се публикуват и на интернет страницата на възложителя, регионалните дирекции по горите и общините. Мотиви : На основание законоустановените правни норми, залегнали в Конституцията на РБ се изисква прозрачност и оптимално усъвършенстване на достъпа до информация. Разработването на ОПРГТ цели прозрачност, а това може да се постигне чрез навременно оповестяване на всички електронни-страници на страните, участващи в разработването на ОПРГТ. - В чл. 57 се добавя нова ал. 3, която гласи: „ В горските територии от НАТУРА 2000 се оценя и анализира благоприятното приророзащитно състояние на засегнатите местообитания и видове от Прил. 1 и 2 на Закона за биологичното разнообразие.“ Мотиви:  Предложеният текст отразява разпоредбите на чл. 16, т.4 на Наредбата по чл. 31а на ЗБР - Чл. 62 ал. 2 се повтаря с чл 62 ал. 7 – предлагаме да отпадне една от двете алинеи. - В чл. 63 се добавя нова ал. 3, която гласи: „ Преди утвърждаване на областните планове за развитие на горските територии се провежда процедура по оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по реда на Закона за биологичното разнообразие.“ Мотиви:  Предложеният текст отразява разпоредбите на чл. 12, ал. 5 от ЗГ - В чл. 67 се добавя нова алинея 15 „Планирането на горскостопанските дейности в горите, попадащи в защитените територии и защитените зони се съобразяват с целите, предмета и режимите посочени в чл. 5 и 6 на закона за биологичното разнообразие, стандартните формуляри, заповедите за тяхното обявяване и планове им за управление.“ Мотиви : Предложеният текст отразява разпоредбите на ЗЗТ и ЗБР. - Добавяне на допълнителен раздел в глава Шеста „ Промени на Областните планове за развитие на горските територии“, където се добавят следните членове:   Чл. 65. (1)Приет или утвърден по реда на наредбата областен план за развитие на горските територии може да се променя в случай на:   1. констатирани съществени промени в инвентаризацията и категоризацията на прилежащите горски територии; 2. при актуализация на Националната стратегия за развитие на горския сектор; 3. допълване на плана с липсваща по време на разработването му информация; 4. когато има съществени промени в икономическите и социалните условия в съответната област; 5. в резултат на промени в националното законодателство или в законодателството на Европейския съюз. - (2) Промените се въвеждат в плана, като копие от промените се изпращат на ИАГ и на други заинтересовани лица; - Чл. 66 Актуализирането на областните планове за развитие на горските територии се извършва при условията и по реда на чл. 65.   II I.Предложения за създаване на оперативна възможност за приложение на изискванията на ЗБР и ЗГ за управлението на гори в защитени зони от Натура 2000: Забележка: Съгласно чл. 35 (4) от Наредбата за всеки от идентифицираните типове горски местообитания се определя благоприятно природозащитно състояние (БПС) съгласно възприети от ИАГ и МОСВ параметри като ср. възраст, видов състав, мъртва дървесина, наличие на гори във фаза на старост и т.н. Съгласно чл. 80 (4) от Наредбата, оценката на природозащитното състояние се взима предвид при горскостопанското планиране с цел спазване на решенията по чл. 31 от ЗБР за горскостопанските/областните планове, които изискват да не се допуска влошаване на БПС на горските местообитания. Това налага данните за горските местообитания и параметрите за оценка на тяхната БПС да бъде налична в таксационните описания, картния материал и обяснителните записки, което да позволи адекватно планиране на горскостопанските дейности и контрол върху самото планиране, както на ниво горско стопанство, така и на областно ниво. - По отношение инвентаризацията на мъртвата дървесина в горски местообитания от Прил. 1  следва да се създаде нова алинея в чл. 24 чл. 24 (7) За насажденията, които са местообитания от Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие се проучва и определя количество на стоящата и лежащата мъртвата дървесина. Мотиви:  С това допълнение се създава възможност за практическо прилагане на чл. 35 (4) от Наредбата. Колиечеството и характера на мъртвата дървесина са ключов параметър определяне БПС не само на горските местообитания от Прил. 1 на ЗБР, но и на редица сапроксилни животински видове от Прил. 2 на ЗБР.   IV. Предложения за допълнения на Приложенията към Наредбата с огледсъздаване на инструмнети за прилагане на Директива 92/43 и ЗБР и приложение на разпоредбите от наредбата, касаещи инвентаризацията и планирането в горски местообитания в защитени зони от Натура 2000:   - Приложение № 3 Задание за инвентаризация Допълнение в:  Глава II - Теренни проучвания, точка 3. Типологични проучвания Определя се типологичната основа на инвентаризацията, като се посочва действащата към момента класификационна схема на типовете горски месторастения. Посочват се методиките, по които да се извърши определянето, инвентаризацията и оценката на благоприятното природозащитно състояние (БПС) на горските природни местообитания от Прил. 1 на ЗБР в зоните от Натура 2000. Мотиви:  С това допълнение се създава възможност за практическо прилагане на чл. 24 (5) и чл. 35 (4) от Наредбата.   - Приложение № 16 Задание за горскостопански план Допълнение в:  Глава I – Площ, подлежаща на горскостопанско планиране  точка 2. Характеристика на горските територии: Прави се характеристика на площта по вид земи и по функции. За горите със защитни и специални функции се прави подробна характеристика по категории, като се посочват документите за обявяването им, отдели, подотдели и площ. За горите в защитени зони от Натура 2000 се прави характеристика на идентифицираните типове горски природни местообитания от прил. 1 на ЗБР и се посочва природозащитното им състояние. Дава се в таблична форма залесената площ по видове насаждения и бонитети. Посочват се други проекти, планове или програми, изработени за горскостопанската единица, срокът на действие на които не е изтекъл. Мотиви:  С това допълнение се създава възможност за практическо прилагане на чл. 24 (5) и чл. 35 (4) от Наредбата.   - Приложение № 12 Обяснителна записка на инвентаризация Допълват се глава  "ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ": е) За защитените зони от НАТУРА 2000, които попадат на територията на горскостопанската единица, се представя разпределение на залесената площ и запаса на насажденията по типове горски природни местообитания от Приложение 1 на ЗБР, както и резултати от анализа на благоприятното им природозащитно състояние (БПС). Мотиви:  С това допълнение се създава възможност за практическо прилагане на чл. 24 (5) и чл. 35 (4) от Наредбата.   - Приложение № 26 Обяснителна записка на горскостопански план Допълват се глава "ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ": е) За защитените зони от НАТУРА 2000, които попадат на територията на горскостопанската единица, се представя разпределение на залесената площ и запаса на насажденията по типове горски природни местообитания от Приложение 1 на ЗБР, резултатите от анализа на благоприятното им природозащитно състояние (БПС), дефиниране на режими за управление, общи и специфични мерки за постигане и/или поддържане на БПС или възстановяване на местообитания.   Мотиви:  С това допълнение се създава възможност за практическо прилагане на чл. 24 (5) и чл. 35 (4) от Наредбата   - Приложение № 5 Попълване на таксационното описание Допълнение на нова подточка в: точка 2. Числена характеристика на дървостоя " и"- Запас на стоящата и лежаща мъртва дървесина. Определя се чрез кубиране на едроразмерната дървесина (Д>20 см) като се използват разредни обемни таблици или визуални оценки. Мотиви:  С това допълнение се създава възможност за практическо прилагане на чл. 31 (1) т.3 от Наредбата.   - Приложение № 5.1 Таксационно описание Допълнение в поле "Обща част" Тип природно местообитание (код): Мотиви:   Данните за типа природно местообитание, към което принадлежи дадено насаждение има ключово значение за планирането и контрола на дейностите в него, особено предвид факта, че всички естествени гори в Натура 2000 (50 % от България) принадлежат към едно или друго природно местообитание от прил. 1 на ЗБР .   Допълнение в поле "Общи показатели" Мъртва дървесина: Стояща................ м 3 Лежаща.............. м 3 Мотиви:   Данните за количествата мъртва дървесина имат ключово значение не само при оценката на БПС, но и при планирането на възобновителните и санитарните сечи, доколкото обемът на мъртвата дървесина следва да се отчита при определяне характера и размера на ползването.   - Приложение № 8 Съдържание на карта Допълнение към  "Тематични карти съгласно чл. 30, ал. 1:"   4. Карта на типовете природни горски местообитания   Изработва се в случаите, когато горскостопанската единица попада в Натура 2000 защитени зони. Различните типове природни местообитания са отбелязани с код и се оцветяват с условен цвят.   - Приложение № 10 Таксационни таблици Допълва се нова Таблица: Разпределение на залесената площ в Натура 2000 по типове горски природни местообитания, площта на горите във фаза на старост и обема на мъртвата дървесина по типове горски местообитания по Прил. 1 на ЗБР Наименование на типовете горски природни местообитания Код на местообитанието Площ на местообитанието (ха) Площ на ГФС (ха) % на ГФС от площта на местообитанието Обем на мъртвата дървесина       Среден обем м 3 /ха   Дял от средния запас (%) 1 2 3 4 5 6 7                 Мотиви:   Картният материал и данните за разпределението на насажденията по типове природни местообитания по Прил. 1 на ЗБР има ключово значение за планирането и контрола на дейностите в тях, както и експертния контрол на инвентаризацията и планирането, особено предвид факта, че всички естествени гори в Натура 2000 (50 % от България) принадлежат към едно или друго природно местообитание и за тях се прилагат специални режимни на управление съгласно ЗГ и ЗБР. Без тези данни е невъзможно да се извърши оценка на БПС на горските местообитания и съответно да се изпълнят решенията на МОСВ по чл. 31 от ЗБР. Тези карти и данни не могат да бъдат заместени от данните за функционалното зониране.   - Приложение № 20 Норма на ползване Допълнение към "т.2 Определяне на ползването от възобновителни сечи": Видът и интензивността на възобновителните сечи в природните горски местообитания в Натура 2000 зоните се определят в съответствие с изискванията на системата от режими и мерки за стопанисване на горите в Натура 2000. За местообитания, в които благоприятното природозащитно състояние на един или няколко ключови параметъра е оценено като неблагоприятно, ползването се планира по начин водещ до коригиране на установените несъответствия.   - Приложение № 29 Проектиране на мероприятия Допълнение към "т.3 Проектиране на санитарни сечи" Санитарните сечи се планират в насаждения с различни увреждания на дърветата от биотичен, абиотичен и антропогенен характер. Интензивността им се определя от масата на повредените дървета. Планирането на санитарните сечи в природните горски местообитания в Натура 2000 зоните се извършва в съответствие с изискаванията за запазване на стояща и лежаща мъртва дървесина в насажденията, което е не по-малко от 10 % от запаса на насаждението. Мотиви: Връзка с изискванията на Наредбата за сечите в горите   - Приложение № 7 Методи за таксиране Допълнение на нова точка 7:   7. Установяване запаса на стояща и лежаща мъртва дървесина Изчисляване на обем на стояща мъртва дървесина За изчисляване обема на стоящата мъртва дървесина могат да се използват различни методи за определяне на обем на единични стъбла в пробни площи. Целите дървета могат да се кубират като се използват разредни обемни таблици или формулата за изчисляване на обем с видови числа: V=g 1. 3 .h.f 1. 3 , където g 1. 3 – кръговата площ на височина 1.3 м на съответното стъбло, м2; h – височина на дървесното стъбло, м; f 1. 3 – гръднодиаметрово видово число. В много от случаите стъблата са пречупени на определена височина. В тези случаи се използват разредни сбегови таблици за съответния дървесен вид, които дават възможност да се изчисли обемът само на част от стъблото. За пречупени стъбла с височина близка до тази на живите дървета формулата за изчисляване на обем с видови числа също дава задоволителна точност. В случаите, когато трябва да се определи обем на пречупено стъбло с височина до 2 метра и се измерва диаметъра в средата на стъблото, се използва формулата на Хубер /виж част Изчисляване на обем за лежаща мъртва дървесина/.   Измерване на лежаща мъртва дървесина Както и при стоящата мъртва дървесина, за лежащата се измерва само едроразмерния дървесен отпад (дължина > 1 м и диаметър > 10 см) и се прави допълнителна визуална оценка на финия дървесен отпад. Основните подходи, използвани за измерване на лежаща мъртва дървесина, са 1) залагане на пробни площи с фиксирани или нефиксирани размери, 2) метод на пресичащите линии (Line intersect sampling) и 3) визуална оценка.   Пробни площи с фиксирани или нефиксирани размери За изчисляване на обема на лежащата мъртва дървесина най-често се използват формулите на Хубер и Смалян. В случаите когато са измерени диаметър в средата на падналото стъбло и дължината се използва формулата на Хубер: V = (π.d 2 / 4).l, където: d– диаметър в средата на стъблото, м l– дължина на стъблото, м   В случаите когато са измерени диаметрите в двата края на стъблото се прилага формулата на Смалян: V= π / 8 (d1+ d2).l , където: d1 - диаметър на дебелия край, м; d2 - диаметър на тънкия край, м; l- дължина на стъблото, м   Метод на пресичащите линии Най-общо, той включва залагане на различни по дължина и посока линии, които пресичат по случаен принцип паднали дървета, стъбла и друг дървесен отпад. Дължината на линията варира в широки граници, като с увеличаване на дължината й се увеличава и точността. Прави се измерване на диаметъра на дървото в точката на пресичане. Oбщият обем на стъблата на площ от един хектар се изчислява по формулата на Ван Вагнер (1968): V= (π 2 Σ n i =1 d i 2 )/8L, където V         - обемът на лежащата мъртва дървесина, м3/ха; d i - диаметъра в точката на пресичане, м L - дължината на пресичащата линия, м   Оставам с надежда за Вашата подкрепа за внимателна преценка и отразяване на гореописаните предложения.     С уважение, АЛЕКСАНДЪР ДУЦОВ Председател на УС на СДП БАЛКАНИ
Подписка за горите
През последните няколко месеца ние от Прозрачни планини събираме подписка срещу унищожението на Българските гори. Настояваме да се предприемат незабавно следните стъпки, с които да се гарантира опазване на старите и вековни гори и устойчивото ползване на горските ресурси.   1. Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) да издаде заповед в срок от 6 месеца всяко горско или ловно стопанство да запази минимум 10% от горите си във фаза на старост (без сечи), както и всички неизсечени към момента вековни гори. Всички държавни гори да бъдат екологично сертифицирани.   2. Да се забрани износа на необработена дървесина от държавните гори.   3. В природните паркове да се забранят окончателните фази на възобновителните сечи. В Природен парк “Рилски манастир” да се забрани стопанско ползване на гората, така както е в Национален парк „Рила“. Да се спрат „санитарните сечи” – освен съгласуваните от експертния съвет на ИАГ с участие на представители на природозащитни НПО.   4. МОСВ да издаде заповед – режимите за устойчиво управление на горите в НАТУРА 2000 да станат задължителни веднага за всички гори от мрежата.   5. ИАГ да стане независима структура от Министерство на земеделието и храните (МЗХ), за да може контролът на сечите да е независим от ползването.   6. До 9 месеца да се изготвят всички Областни планове за развитие на горските територии с активното участие на местните общности.   7. Да се възстановят всички горски контролни пунктове по пътищата и мобилните екипи за контрол на незаконни сечи. Глобите да се връщат в контролния орган.